Нелсън Демил - Катедралата

— Човек трябва да рискува. Но все пак, за моя огромна изненада, Лондон наистина предложи компромис, а тези побъркани фениани не отговориха. И като прибавим речта на онзи дядка и че биха камбаните, се оказва, че фенианите са по-напред в състезанието от мен. Наистина, Бърк, единственият начин да повлияя на общественото мнение тук и в чужбина е… да оставя трагедията да се случи. Съжалявам.

— То ще отскочи като бумеранг.

— Когато облаците прах се вдигнат, вината ще бъде стоварена само върху ирландците. Правителството на Нейно величество знае много умело да изразява тъга и съжаление за загубата на човешки живот и материални ценности. Всъщност, руините на катедралата „Свети Патрик“ може да се окажат по-ценни като туристическа атракция, отколкото сега… Америка не може да се похвали с много ценни руини.

Пръстите на Бърк се впиха в студената стомана на револвера в джоба му.

Мартин продължи с присвити очи, а от устата и носа му излизаха дълги облаци пара.

— А и помисли за погребенията. Видя ли погребението на Маунтбетън? Хиляди разплакани хора. И за Бакстър ще устроим нещо красиво. Римската църква ще направи нещо грандиозно за кардинала и свещеника. Малоун… за нея, кой знае?

Бърк каза:

— Ти не си съвсем наред, знаеш ли?

Мартин запали нова цигара и Бърк видя как пламъчето трепна в мрака. Мартин заговори малко по-спокойно:

— Ти май не разбираш. Трябва страданието да се умножи, да се направи всеобщо, преди да избухне яростта. — Погледна горящото връхче на цигарата. — Нужни са вдъхващи страхопочитание нещастия… Дюнкерк, Пърл Харбър, Ковънтри, „Свети Патрик“… — Изтръска пепелта от цигарата и сведе поглед към купчинката пепел върху заледената маса. — И от тези пепелища се надигат нови посвещения. Може би си забелязал феникса върху бронзовата церемониална врата на катедралата. Той ме вдъхнови да нарека тази операция „Феникс“.

Бърк го прекъсна:

— Флин може и да приеме компромиса. Направи такъв намек пред мен. Може също да направи публично достояние факта, че британското предателство едва не е убило всички.

— Той никога не би признал, че най-мащабната операция на ИРА от убийството на Маунтбетън насам е планирана от англичанин.

— Само дето на него не му се ще чак толкова да умира, колкото искаш ти. Той ще се задоволи с вече постигнатото, и ще излезе оттам като герой. — Бърк отпи още, за да разпали въображението си. — От друга страна, все още съществува възможността да разруши това място на зазоряване. Затова кметът и губернаторът искат да осъществят изпреварващ удар. И то скоро. Но им трябва насърчение. Те няма да предприемат нищо, докато Белини не им каже, че е готов. Но Белини няма да го направи, докато не получи плановете и не открием архитекта…

Мартин се усмихна.

— Много добре. Виждам, че това е наследствено, имам предвид способността да се измислят куп дрънканици за заблуда и по най-незначителен повод.

— Ако не намерим архитекта, няма да нападнем. В шест и три минути Флин ще обяви таим аут, ще изчака градът да се напълни с хора и да започнат сутрешните предавания по телевизията. Тогава великодушно ще освободи заложниците и ще остави катедралата непокътната. Никакви погребения, никакъв взрив, нито един счупен прозорец.

— В шест и три минути ще се случи нещо много по-ужасно.

— Човек трябва да рискува. Мартин поклати глава.

— Не знам… Сега ме разтревожи, лейтенант. От това копеле може да се очаква да ми изиграе двойна игра… — той се усмихна. — Макар че може би не е точната дума… Тези хора са толкова непостоянни… с тях никога не можеш да си сигурен. Имам предвид, че в исторически план те винаги са избирали най-безумните…

Бърк го прекъсна:

— Добре си опознал ирландците, а, майоре?

— Е, нямах намерение да давам народностни обобщения… Не знам… — Той изглежда претегляше възможностите. — Въпросът е дали да рискувам и да заложа на експлозия в шест и три минути, или да се задоволя с хубава битка преди това?…

Бърк дойде до Мартин.

— Нека поставя нещата така… — Издиша струя леден въздух в лицето на Мартин. — Ако катедралата гръмне — той извади пистолета си, запъна го и го опря в слепоочието на майора, — тогава ти ще си онова, което наричаме един мръсник по-малко.

Мартин се извъртя с лице към Бърк:

— Ако нещо се случи с мен, ще ти видят сметката.

— Знам правилата — той почука челото на Мартин с цевта на револвера, после го запаса.

Мартин захвърли цигарата и предложи делово: