Нелсън Демил - Катедралата

Костите, хрущялите и сухожилията белееха на по-тъмния фон на посинялата плът.

Той мушна пистолета в джоба си и издърпа дребничкия мъж върху подпората на улея. В средата на челото на Фъргюсън зееше малка дупка от куршум. Джобовете му бяха преобърнати, обаче Бърк претърси отново тялото. Откри само чиста, старателно изгладена носна кърпа, което му напомни да се обади на жена му.

Бърк затвори очите на Фъргюсън, изтри ръцете си в палтото и духна в измръзналите си шепи. После тръгна обратно. Изправи един преобърнат стол, дръпна го към желязна маса и седна. Вдиша продължително и дълбоко, задържайки въздуха достатъчно, за да успокои треперенето на ръцете си и да запали цигара. Дръпна, извади плоското шише и го отвори, не пи, а го остави на масата пред себе си. Чу шум откъм оградата и се обърна натам. Извади пистолета си и го закрепи в скута си.

— Бърк! Аз съм Мартин. Бърк не отговори.

— Мога ли да се приближа?

Бърк запъна ударника на револвера.

— Разбира се.

Мартин тръгна към Бърк, спря и погледна зад него към ниската каменна преграда в основата на водопада.

— Кой е там?

Бърк не отговори. Мартин отиде до тялото и сведе поглед към замръзналото лице.

— Познавам този човек… Джак Фъргюсън.

— Така ли?

— Да. Имал съм си работа с него. Всъщност, точно вчера. От официалната ИРА. Марксист. Не беше лош човек, обаче.

Бърк каза с равна интонация:

— Само мъртвият комунист е добър комунист. Комунистите трябва да бъдат изтребвани. Мръдни, да мога да те виждам.

— А? — Мартин застана зад стола му. — Какво каза?… Виж, нали не си го?…

Бърк повтори:

— Тук отпред, за да те виждам. Мартин заобиколи масата. Бърк попита:

— Защо си тук? Мартин запали цигара.

— Проследих те от енорийския дом.

Бърк бе сигурен, че никой не го беше проследил.

— Защо?

— Исках да разбера къде отиваш. Ти се оказа толкова безполезен. Между другото, уволнен съм от посолството. Твоя работа ли е? Хората започват да говорят най-невероятни неща за мен. Сега обаче разполагам с неограничено време. Не знам какво да правя със себе си. Затова си помислих… дали не мога… да ти помогна… и да изтрия петното от името си. Това пистолет ли е? Можеш да го прибереш.

Бърк стисна пистолета:

— Кой мислиш, че го е очистил, майоре?

— Ами, ако приемем, че не си ти… — той вдигна рамене. — Вероятно неговите хора. Или „временните“, или фенианите. Видя ли коленете му? Божичко, не е ли отвратително?

— И защо от ИРА биха искали да го убият? Мартин отговори бързо и отчетливо:

— Прекалено много говореше.

Бърк освободи ударника и пусна пистолета в джоба си, като продължи да го стиска в ръка.

— Къде е Гордън Стилуей?

— Гордън… О, архитектът. — Мартин дръпна от цигарата си. — Ще ми се да бях и наполовина толкова изобретателен, колкото смяташ.

Бърк дръпна голяма глътка от шишето:

— Катедралата ще бъде щурмувана през следващите няколко часа.

— Съжалявам, че трябваше да се стигне до атаката.

— Въпреки всичко, аз съм загрижен за спасяването на живота на колкото може повече хора.

— Аз също. Нашият генерален консул е също вътре.

— Досега, майоре, всичко ставаше така, както си го намислил. Вкара ирландския тероризъм в Америка. Натика ни го в лицата. Целта е постигната и добре приета. Обаче нямаме нужда от разрушена катедрала и купчина трупове.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Ще бъде от полза за Белини, ако разполага с плановете и архитекта.

— Несъмнено. Аз също работя по въпроса. Бърк го погледна в очите:

— Задоволи се, с което вече получи. Не усложнявай нещата!

— Съжалявам, пак не разбирам за какво говориш. Бърк не сваляше очи от Мартин, който вдигна крак на един стол и продължи да пуши спокойно. Силен порив на вятъра мина през парка и се завъртя около тях. От блестящите клони на дърветата върху двамата мъже напада лед, ала и двамата сякаш не обърнаха внимание. В този момент Мартин изглежда стигна до някакво решение и се обърна към Бърк.

— Не става въпрос само за Брайън Флин, разбираш ли? Цялата ми операция не беше замислена, за да унищожа него. — Потри брадичката си с облечената си в ръкавица ръка. — Трябва ми нещо повече от смъртта на Брайън Флин, макар че с нетърпение я очаквам. Нужен ми е преди всичко траен образ на ирландския тероризъм. Боя се, че ми е нужна и една разрушена катедрала.

Бърк мълча дълго, преди да отговори. Гласът му беше нисък и нетрепващ:

— Тя може да се превърне и в символ на нежеланието на Великобритания да преговаря.