Нелсън Демил - Катедралата

— Как вървят нещата при теб, Джо? Нетърпелив ли си да действаш?

— Не мога да си намеря място от нетърпение.

— Добре… Слушай, току-що се запознах с новия ти план за нападение… Не е ли малко прекалено…

— В по-голямата си част беше разработен от полковник Лоугън, сър — заоправдава се Белини.

— О, разбирам. Виж дали не можеш да успокоиш малко нещата.

Белини хвана кутийка с кола в голямата си ръка, стисна я и видя как капачето отхвръкна и кафявата течност обля пръстите му.

— Одобрен ли е или не?

Кметът не отговори дълго време и Белини се досети, че той се съветва и поглежда часовника си. Най-после Клайн се обади отново:

— Губернаторът и аз одобряваме… по принцип.

— Благодаря ви по принцип.

Клайн смени темата:

— Той още ли е при теб?

Белини хвърли поглед към Шрьодер.

— Залепен като кучешка фъшкия на маратонка.

Клайн се засмя пресилено.

— Добре. Ще бъдем с губернатора в офисите на център „Рокфелер“ заедно с част от служителите си…

— Оттам се открива добра гледка.

— Не, не бъди саркастичен. Слушай, говорих с президента.

Белини долови нотка на гордост в гласа на Клайн.

— Той казва, че е постигнал значителен напредък с британския премиер. Направи също някои намеци, че може да постави гвардията под федерално командване и да изпрати маршали… — Клайн снижи гласа си заговорнически: — Между нас казано, Джо, мисля, че президентът създава димна завеса… за да се застрахова за по-късно.

Белини запали цигара.

— Кой не го прави?

Гласът на Клайн зазвуча настойчиво:

— Над него се оказва натиск. Църковните камбани във Вашингтон вече бият и шествие от хиляди хора със свещи в ръце преминава покрай Белия дом. Поставена е охрана на британското посолство.

Белини видя, че Шрьодер се изправи и тръгна към вратата. Изтърси в слушалката:

— Чакай малко. — И викна на Шрьодер. — Къде тръгна, шефе?

Шрьодер му хвърли поглед през рамо.

— В ризницата — и излезе.

Белини го изчака да затвори вратата и рече в слушалката:

— Шрьодер тръгна да разиграе за последно топката с Флин.

Клайн въздъхна.

— Добре… Няма да навреди. Докато се върне, ти ще си готов да тръгнеш, освен ако не се върне с нещо солидно, в което не вярвам.

Белини си спомни, че Шрьодер никога досега не беше имал провал.

— Човек никога не знае.

Последва дълго мълчание, накрая кметът попита:

— Вярваш ли в чудеса?

— Никога не съм виждал чудо — на ум си каза: „Освен когато те избраха за втори път“. — Не, никога не съм виждал.

— Аз също.

Белини чу изщракването на слушалката, последвано от сигнал свободно. Вдигна глава към стихналата зала.

— Ставайте! Размърдайте си задниците! Заемете места по постовете. Излизайте бързо!

Берт Шрьодер се изправи срещу Брайън Флин до вратата на ризницата. Заговори с тих и пресеклив глас и непрестанно хвърляше нервни погледи назад към ризницата.

— Планът е сравнително прост, класическа атака… Полковник Лоугън го разработи. Самият той ще разбие предните врати с бронетранспортьор, а полицейските части ще нападнат едновременно с тарани останалите врати… Ще използват пожарникарски стълби, за да нахлуят през прозорците… Всичко ще бъде извършено под прикритието на тъмнината и димна завеса. Всички имат противогази и очила за нощно виждане. Електричеството ще бъде прекъснато в момента, в който ударят вратите.

Флин почувства кръвта да нахлува във вените му.

— Сълзотворен газ… Шрьодер кимна.

— Същият, който използвахте на трибуните. Ще го вкарат през вентилационните отвори. — Той даде детайлно описание на координацията между хеликоптери, снайперисти по покривите, пожарникари и сапьори. Накрая добави: — Стълбището на ризницата — погледна надолу, сякаш едва сега осъзна, че се намира на въпросното място, — оттук ще нападнат с триони за рязане на метал. Белини и аз ще бъдем с този взвод… Ние ще тръгнем за заложниците, ако те са в светилището…

Поклати глава, сякаш още не можеше да осъзнае факта, че именно той казва тези неща.

— Заложниците — отвърна Флин, — ще са мъртви. А къде ще бъде Бърк?

Шрьодер тръсна глава и се опита да продължи, но чу само заекването си. След известно колебание извади сноп листи от джоба си и го мушна през пръчките. Флин ги пъхна под ризата си, докато очите му шареха непрестанно към коридорите.

— Значи известният капитан Шрьодер не може да стори нищо, за да спре атаката?

Шрьодер наведе глава.

— Никога не съм могъл… Не ти ли беше ясно?