Нелсън Демил - Обречен на мълчание

— Добре ли си? — наведе се Тайсън към Корва.

— По-добре — отвърна Корва и отпи малко вода.

— Достатъчно добре ли си, за да мога да те смажа от бой?

— Просто малко си изпуснах нервите — уморено се усмихна Корва.

— Не взимай присърце проблемите на клиентите си — посъветва го Тайсън.

Корва не отговори. Минутите отлитаха в пълно мълчание. Спраул вдигна поглед от книжата си и се изкашля.

— Желае ли прокурорският състав да препоръча подходяща присъда? — обърна се той към Пиърс.

Пиърс изчака няколко секунди и каза:

— Съдебният състав разполага с фактите и въз основа на тях може да определи подобаваща присъда.

Спраул се обърна към Корва и го попита:

— Желае ли защитата да предложи подходяща присъда?

Корва отговори, без да става:

— Защитата също смята, че съдебният състав разполага с фактите, необходими за определяне на подобаваща присъда.

— И така — каза Спраул с неприсъща за него непосредственост, — това е всичко. — След това се обърна към съдебния състав: — Сега съм длъжен да дам указания на съдебните заседатели относно определянето на присъдата. — Той се изкашля и започна: — Изборът на подходящата присъда е изцяло и само във ваша власт и вие сте длъжни да вземете предвид всички смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства при определянето й. Трябва да вземете под внимание произхода и характера на обвиняемия, репутацията му, служебното му досие, включително и наградите, медалите, поведението, качеството на работата му, верността, смелостта и храбростта, проявени от него, както и всички негови други положителни черти. Трябва да имате предвид и че целта на присъдата не е да накаже, порицае, реабилитира някого или да защити обществото. Основната задача на присъдата, издадена от военен съд, и на наказанието, което тя предвижда, е да спомага за достигане на военните цели, които включват и поддържането на добър ред и дисциплина в армията, поощряването на способността на личния състав да изпълнява своите задачи и задължения, и на запазването на понятията за чест и достойнство на военната служба. В случая, когато обвиняемият е офицер на редовна служба, той се смята за длъжен, както по силата на традицията, така и по силата на закона, да отговаря в по-голяма степен за поддържането на тези цели и идеали, отколкото обикновеният войник. Независимо от това, изискванията към офицера не бива да достигнат до степен, в която да предявяват нереалистични и недостижими критерии за цялото офицерско съсловие. Когато обсъждате размера на присъдата — продължи Спраул, — трябва да вземете под внимание и общата атмосфера и обстановка в периода на извършване на престъплението. Не трябва да взимате предвид и да се поддавате на каквото и да е външно въздействие или по какъвто и да е начин да се окажете под натиск от командването. — Спраул огледа залата и заключи: — Въпреки че няма и не би трябвало да има давност за престъпление като убийството, бихте могли да вземете предвид при определяне на наказанието и че престъплението, за което обвиняемият бе признат за виновен, е било извършено преди повече от осемнайсет години. Освен това, като се знае необичайното обстоятелство, че обвиняемият е бил цивилен през почти всичките тези осемнайсет години, можете да вземете предвид и постиженията му в цивилния живот, общественото му положение, семейното му положение, както и възрастта му, когато определяте присъдата. — Полковник Спраул погледна към полковник Муър: — Имате ли някакви въпроси?

Полковник Муър погледна към двете крила на масата и отговори:

— Не, нямаме въпроси.

— Можете да разисквате размера на наказанието в стаята, подготвена за тази цел — продължи полковник Спраул. — Ако не стигнете до определяне на присъдата до четиринайсет и трийсет часа, може да продължите обсъждането й в заседателната зала, докато успеете да се спрете на подобаващата присъда. Моля, дръжте съда в течение за хода на работата си. Закривам заседанието на съда.

Тайсън и Корва се намериха отново в кабинета на равин Уейц. Равинът също беше там.

— Дойдох и видях — каза равинът. — Днес присъствах за пръв път. Всъщност на чия страна бяхте вие?

— И аз бих искал да знам това — каза Корва. — Беше най-лошата реч на обвиняем, която някога съм чувал през живота си.

Тайсън видя, че Корва вече бе заприличал на себе си, въпреки че все още бе леко намусен.

— И ще си получиш заслуженото, ако приемат казаното от теб за чиста монета и те съдят според думите ти — добави той.