Нелсън Демил - Обречен на мълчание

Полковник Спраул изчака известно време, очаквайки да чуе още нещо. Накрая, след като осъзна, че Тайсън не възнамерява да каже нищо повече, той се обърна към Пиърс:

— Желае ли прокурорският състав да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия?

Пиърс се изправи и понечи да отговори, но Корва прекоси предолтарното пространство и застана пред амвона.

— Обвиняемият още не е свършил, ваша милост — заяви Корва.

— Стори ми се, че той свърши, господин Корва — каза полковник Спраул и повдигна учудено вежди.

— Не, ваша милост. — Корва се обърна към Тайсън, който го изгледа ядосано. — Бихте ли казали, че сте изпитвали угризения след инцидента? — каза Корва на Тайсън.

Тайсън седна на стола си, облегна се и кръстоса крака. Известно време той се взира втренчено в Корва, после отговори:

— Да.

— А продължавате ли да изпитвате угризения и сега?

— Предполагам — рязко му отвърна Тайсън.

— А бихте ли казали, че споменът за този инцидент ви преследва?

Тайсън погледна адвоката си. Ясно беше, че Корва не възнамерява да остави показанията му така, както бяха. Той разгледа лицето му и видя, че е много разстроен.

— Преследва ли ви споменът за онова, което се случи в болницата?

— А вас нямаше ли да ви преследва? — кресна му Тайсън.

— Потърсихте ли психиатрична помощ след като се върнахте от Виетнам?

Тайсън погледна към съдебните заседатели с крайчеца на окото си и забеляза, че някои от тях се чувстваха неловко. Той запази мълчание.

— Потърсил сте психиатрична помощ след завръщането си от Виетнам, не е ли така? — Той продължи без да дочака отговор: — Смятате ли, че с убийството на Лари Кейн сте направили всичко в рамките на човешките възможности, за да предотвратите бунтът и масовото убийство?

— Трудно е да се каже.

— Не можете ли да ми давате по-пълни отговори? — повиши глас Корва.

В редиците на зрителите настъпи раздвижване. Тайсън погледна зад Корва към Пиърс, който вече не гледаше към него, а към Корва. Уейнърт и Лонго се споглеждаха.

— Не смятате ли — продължи Корва, извисявайки още повече гласа си, — че умората от сраженията смекчава вината за случилото се в болницата? И че след като Единният кодекс на военното правосъдие го признава, вие също бихте могли да го признаете?

Тайсън стъпи с двата си крака на земята, наведе се напред и каза с напрегнат глас.

— Не мисля, че ми се иска да преразглеждаме това дело сега.

— Страдахте ли от умора от сраженията? Да или не? Отговорете на въпроса!

— Казах на съда, каквото исках да кажа — изправи се Тайсън. — Няма смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства.

Корва понечи да каже още нещо, но Спраул се изкашля.

— Господин Корва, желае ли клиентът ви да приключи изказването си?

— Не.

— Да — каза Тайсън и отстъпи встрани от свидетелския стол.

Корва му препречи пътя. В съдебната зала вече всички говореха. Спраул призова към тишина и се обърна към Корва:

— Това е много необичайно.

Тайсън погледна Корва в очите. Изведнъж осъзна, че Корва е бил през цялото време под огромно напрежение, прикривал го е добре, но сега бе на път да избухне. Тайсън седна на мястото си и каза със спокоен глас:

— Допускам, че умората от сраженията би могла да обясни повечето от случилото се.

Корва изглежда вече бе успял да се овладее и бързо кимна.

— Господин Корва, искате ли почивка? — попита Спраул.

— Не, ваша милост — отговори Корва, разтривайки бузата си.

— Ваша милост, завърших показанията си — каза Тайсън.

Корва стоеше в мълчание, сякаш бе зашеметен.

— Много добре — каза Спраул с нотка на облекчение в гласа си. Той погледна към Пиърс и отново го попита: — Желае ли обвинението да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия? Пиърс се изправи и демонстративно сви рамене:

— Изглежда, че адвокатът на защитата вече свърши тази работа.

Появиха се няколко неуверени подсмихвания, но те бързо заглъхнаха.

— Съдебният състав има ли въпроси към свидетеля? — обърна се Спраул към полковник Муър.

— Нямаме въпроси, ваша милост — отговори безизразно полковник Муър, който сякаш дори не погледна към другите членове на съдебния състав.

— Свободен сте, лейтенанте — каза Спраул на Тайсън.

— Да, сър. — Тайсън стана, побутна Корва обратно към масата на защитата и двамата седнаха на местата си.

— Ще направим пет минути почивка без да напускаме съдебната зала — обяви полковник Спраул и се престори, че се съсредоточава върху някакви документи, както направиха и прокурорският, и съдебният състав.