Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Тя отново взря невиждащи очи в розовото листче.

— Къде са те в момента?

— Бяха в Германия. Сега не знам… Може би са още във Франкфурт.

— Вие как ще им предадете съобщението?

— Ще напиша с червило на един от терминалите „Ж“, ако е жив и „М“, ако е…

— Стюардеса ли сте? Габи поклати глава.

— Не, но пътувам често. Работя в една фирма. Ще летя тези дни… до края на седмицата.

Мълчаха. Поли унило, Габи все повече губеше търпение. Тази затлъстяваща лелка бавеше мисията й, правеше я опасна и започваше да й лази по нервите.

— Госпожо, жив ли е бившият ви съпруг? — остро попита тя.

Поли вдигна глава, взря се в красивите антрацитови очи и кимна.

— Да, госпожице, Козела оцеля и този път… После й разказа всичко, което знаеше от Продан. Когато се разделиха, Поли помоли:

— Кажете им да се пазят, госпожице. Интерпол ги търси по цял свят.

— Съжалявам, госпожо. Нямам контакт с тях, но съм щастлива, че на терминала ще пише: „Баща ви е жив!“

Луис или Асен изигра, че му е нужна тоалетна, влезе и ревна като дете. Татко е жив!

Габи и Хуан-Иван останаха сами в елегантния й, мебелиран с вносни стоки, хол. Мълчаха. Иван беше вледенен от напрежение, мускулите на врата му бяха твърди като дряново дърво, ръцете студени и потни, но очите сухи и мозъкът действащ.

— Иди кажи на тоя лигльо да дойде. Веднага! Веднага, или ще го пребия.

Асен беше със зачервени очи, но овладян и решен да не позволи на брат си да го унижи пред… пред… Каква му беше Габи? — любовница, любима? Нито той, нито тя знаеха.

— Трябва да намерим татко — сухо каза Иван.

— В град като София? Сред милион и половина селяндури?

Иван кимна.

— Да, тук, в София. Ще търсим беемвето, което му оставихме. Това ни е единствената следа.

— Как ще го търсим, бе? Пеша?

— Не, глупако. Само на теб може да ти хрумне такава идиотщина. Отиваш още сега… Веднага и купуваш два мотора. Истински, мощни и с перфектни документи. Ние с Габи ще помислим как да заприличаме на пътуващи рокери. Изчезвай.

Асен потърси очите на Габи, не ги срещна, взе якето си и неохотно излезе.

Мълчаха дълго, преди Иван да каже:

— Знаеш ли колко отдавна не съм бил с жена?

— Какво искаш да кажеш? — отлично разбираща въпроса му, попита Габи.

Иван стана и се премести на канапето.

— Направи ми една свирка.

— Никога — тихо каза тя. — Аз не съм магистрална проститутка.

— Искаш да кажеш, че никога не си лапала хуй?

— Напротив, лапала съм и много обичам оралната любов като част от цялостното… — Габи млъкна.

— Ебане?

— Да.

Иван стана, хвана я за ръката и я заведе на леглото. Габи не се съпротивляваше. Не възрази и когато бързо и сръчно я съблече гола.

— Това ще бъде наша тайна, нали? — прегракнало попита тя.

— Развира се — Иван бръкна във влагалището й. Момичето беше плувнало в сокове.

Иван се съблече, положи я по гръб, разкрачи я и вкара хуя си в бръснатата й путка. Габи изръмжа, извика:

— Господи, какво парче! — и се разплака… За час и половина Иван наеба приятелката на брат си три пъти и щеше да продължи, ако Габи не беше казала:

— Не мога повече! Пресъхнах! — и се скри в банята.

Половин час по късно, когато Асен се върна, тя все още беше във ваната. Беше чувала много пъти хулиганския лаф „Ще ти скъсам путката!“, но за първи път Развираше, че и зад най-просташката фраза винаги е скрит здрав смисъл.

През нощта Асен се опита да прави любов с Габриела. Спяха в едно легло и вече повече от един месец се любеха всяка нощ.

Този път обаче получи категоричен отказ. Любезен, възпитан, но категоричен. Габриела беше твърде умна жена да се позове на главоболие, изпитаната хватка на прелюбодейките. Тя просто каза:

— Забрави, скъпи. Спи. Утре ни чака тежък ден.

И заспа. Асен обаче остана буден до сутринта. Беше съвсем наясно какво се е случило в този дом, докато той купуваше двата „Кавазаки“ из магазините на София.

Ще ми платиш с кръв това предателство, мръсно копеле!, скърцаше през зъби и сълзи Асен, загледан в махагоновия гръб на вече бившата си любовница.

Продан изслуша откровения разказ на жена си, но професионалният полицай в него направи своите изводи. Първо, момичето не се казваше Юлия и не работеше за никаква фирма, а най-вероятно беше стюардеса. Поли твърдеше, че е много красива, а там ги назначаваха предимно по това качество. Бяха необходими и езици, Развира се, но между две кандидатки за едно място по-грозната нямаше никакъв шанс.