Христо Калчев - Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

Козела отново набра телефона и потърси Хакел.

— Имаш ли сведения от Мегало Кастро, Джон?

— Да, Козел. Единият от вашите терористи е заловен на петнайсети в Солун. Паспортът му твърди, че е излетял на тринайсети от Мадрид за Атина. В момента е подложен на шокотерапия.

— Мълчи ли? — попита Козела.

— Все още мълчи по генералните теми, но отдавна призна, че българската ислямска общност те е осъдила на смърт.

— Ахмед Доган? — възкликна Козела.

— Рано е за имена, Козел! Имената ще изпаднат от някой си Караман, а той все още издържа на волтажа.

— Дръж ме в течение! — каза Козела и изключи.

Допи бавно водката си, поръча втора, загледа се в нескопосания американски екшън с Томи Лий Джоунс и затова телефонът го стресна. Погледна часовника си. Беше два и десет през нощта на осемнадесети март. Анонимно обаждане, по-вероятно беше да е грешка, но Козела все пак включи:

— Моля? — каза той.

И тогава някой се обади на мек диалектен английски, достатъчно добре граматически, но много зле звуково:

— Господин, генерал, — каза анонимният глас — играете опасна игра, с непредвидими последствия. Преследват ви всички репресивни структури на света. Затова ние ви съветваме да не си създавате един милиард военни мотивирани врагове!

— Кои сте вие? — попита Козела — И кой ви е казал, че говорите наистина с генерал?

— Аз съм посредник, Коджел! — продължи анонимният глас. — Готов ли си да изслушаш един от светите воини на Аллаха, упълномощени да воюват за славата му и да взимат решение?

Козела разбра, че нещата стават сериозни, но нямаше никакъв друг изход, освен да го избие на ирония.

— Може би самият Мохамед ще ми се обади?

— Този, който ще чуете, е воин на Пророка. Готов ли сте, генерале?

— Любопитно… — каза Козела, макар че вече знаеше, че ще чуе Осман Бен Кадир. — Целият съм в слух!

Тогава в слушалката проехтя бодър млад глас.

Този път английския език беше значително по-добър, а и властовите нотки в него говореха за авторитет и самочувствие. Беше ред на Козела да нанесе удара си:

— Слушам ви, шейх Осман Бен Кадир!

Телефонът онемя. Козела чу учестено дишане, после шейхът продължи:

— Да не би да имаме видео връзка, генерале?

— Не ми е необходима, шейх! — каза Козела. — За какво по дяволите ви беше тази касапница в Мадрид? На удара с удар, а? — запита Козела и знаеше, че е взел преднина и не биваше да я изпуска.

— Г-н генерал, — след известна пауза продължи Бен Кадир — да приемем, че знаете с кого говорите, да приемем, че имате извънредната свещена интуиция на пророците, всичко това приемам на доверие, г-н генерал! Но какво ви кара да мислите, че това е наша работа?

— Познанието, шейх, — каза Козела. — ЕТА са християни! Повече, младежо — католици! Те ценят човешкия живот — вие не. Те убиват враговете си поименно, вие избивате иноверски маси. Доказахте го в Техеран, Джакарта, по цял свят, а сега в Багдад, Кербала и Мадрид. Доказвате го в Палестина. Докога, според вас, ще ви търпи светът?

— Разбрах ви, генерале! — каза шейхът — Да смятам ли този разговор за приключен?

— Този разговор никога не е започвал — каза Козела, — но, ако ви е любопитно ще ви кажа кога ще бъде началото му!

— Целият съм в слух… — отговори младият арабин.

— Когато, вашия хамър Караман проговори в Солун — каза Козела и изключи.

Очакваше, че арабите ще го потърсят отново. Напразно, в четири сутринта се прибра в апартамента си, беше изпил пет водки, но беше и все по-възбуден и все по-изнервен от мига, когато седна да гледа централните новини на българската телевизия.

„Да върви по дяволите тоя шибан свят! — беше последната му мисъл, когато се хвърли в леглото — Тази планета не може да изтърпи пет милиарда идиоти!“ После потъна в сън, дълбок, безпаметен, пиянски.

Акцията на Маласа по Южното Черноморие беше пълен провал. От всички поръчани наркобосове за отстрелване в „преразход“ минаха само Спас Джендема от Бургас и Пешо Резовеца от Царево. Козела обаче не беше изненадан и Христо Бомбата в Слънчев бряг, и несебърският артист Митьо Очите, и созополският принц Сашо Главата знаеха да се пазят. За тях беше предостатъчен сигнала едно убийство на наркобос било във Видин, било в Сандански, за да почувстват с кожата си, че техния ред предстои. Въпреки това присъствието им беше осезаемо, структурите им действащи.

И въпреки че прати хората на Маласа да освободят кокосовото „Нестле“ от порт Варна, Козела знаеше, че временно на изток от Пловдив и на юг от Варна територията е затворена за него.