Христо Калчев - Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Седемнадесет и пет ще бъде късно — каза Хакел и изключи.

Козела влезе в старинния дневен бар на хотела. Поръча кафе, вестници от всички, които излизаха на английски и се продаваха в хотела. Настани се на плюшените канапета с лице към входа и зачака появяването на Хакел. Интуицията му подсказваше, че старият шпионин на ЦРУ, полугерманец полуевреин, но гражданин на Щатите и американски офицер не е в никаква легация. Иначе много скоро ще задвижи лостовете, за да го посрещне по достойнство. Не минаха двайсетина минути, когато двама мъже с вид на състезатели по американски футбол влязоха в дневния бар и поръчаха минерална вода. Настаниха се в другия край на заведението, но Козела ги виждаше от мястото си. Малко след това Хакел слезе по парадното стълбище на стария хотел. Той слизаше от апартамента си и не идваше от никакво посолство, както можеше да се очаква.

Козела вдигна вестника, Хакел хвърли разсеян поглед в заведението, видя американците и седна при тях. Прекараха десетина минути в оживен разговор, после американците станаха и излязоха от хотела. Тогава Козела отново набра телефона му.

— Как си, Хакел? — попита той.

— Добре Козел, вече съм в хотела, чакам те!

— Знам, Джон — каза Козела.

— Знаеш, нахалнико! — каза нервно Хакел.

— Да — каза Козела — освен, че те чувам, а те и виждам! Заповядай на моята маса!

Хакел скочи като ударен от ток. Огледа се, видя го и с иронична усмивка на лицето прекоси заведението. Отпусна се, запали от цигарите на Козела и каза кротко:

— Бившето ченге и бившият бандит…

— Знам цялата ламбада, — прекъсна го Козела — бивш негър, бивша курва, бивш педераст… Какво искаш, Джон?

— Прочети това — каза Хакел, измъквайки от вътрешния си джоб три листа хартия.

Беше доклад на ДЕА. В България се извършваше поголовна смяна на наркодилъри, но според информация на ДЕА, потвърдена от ЦРУ, тази операция се извършваше от бившия генерал на специалните служби Иван Милетиев-Козела в ущърб на Мосад и ЦРУ. По заповед на Молла Ясим със саудитски пари и под диктовката на Хамас и Ал Кайда. Петдесет на сто от информацията беше вярна. Но като всяка полуистина в частта, която съдържаше нагледна информация, се криеше и смъртната заплаха.

ЦРУ знаеше, че Козела е играл в един отбор с оръжейния търговец Виктор Бут и египетския принц Хауки Исламбули, но това беше отдавна. И сега му се струваше, като че ли е било в друг живот. ЦРУ обаче не можеше да подозира, че тогава и великият сабри Алкалай, и полковник Хакел пееха в неговия хор. Да, но тогава!

Козела наистина подменяше наркодилърите, но не в угода на Хамас и Ал Кайда и точно тези двамата, чиито биографии бяха на негово разположение и все още достъпни за Тайните служби, трябваше да поемат истинските рискове и да отнемат напрежението от грохналите му плещи.

— Джон, ти знаеш, че това е глупост! — каза Козела. — Нямам нищо общо с арабите!

— Как ще го докажеш, Козел?

— Не аз ще го доказвам, приятелю, ти ще свършиш тази работа — каза Козела, усмихвайки му се в лицето. — И ще го направиш бързо, още днес. Иначе това, което ми приписва ДЕА, ще трябва да се обяснява по индиректен път.

— Не те разбирам — каза Хакел и наистина имаше вид на човек, който не е разбрал.

— Ще ти кажа, Джон! ДЕА и ЦРУ ме подозират, че чрез Бут и Исламбули съм във връзка с Молла Ясим и Осама. Ти знаеш, че това не е вярно!

— Чакай, Козел, — каза Джон — не е важно аз какво знам. Предай ми Володя Аберман и въпросът е приключен!

Козела поклати глава:

— Не, не е! Ще бъде приключен тогава, когато ме оставите на мира. А за тази цел ти и Морис трябва да убедите ДЕА, че ако аз оперирам в България, това е вътрешна, частна работа и не е в услуга на ислямския фундаментализъм. Не го ли направите, юнаците на службите ще бъдат по петите ми, но в Лангли ще се получи едно любопитно писмо, на което ти нямаш отговор. Имаш три дни срок да се справиш. Успееш ли, аз ще ти предам ноу-хауто, не момчето, само технологията. Но предварително ти казвам, че тя е за еднократна употреба, поне той така ме увери. Нямам причина да не му вярвам. Довиждане, Джон! Ще ти се обадя след три дни.

— Чакай, Козел, къде отиваш по дяволите? — нервно каза Хакел.

— О, Джон, що за въпрос, скъпи! — каза Козела и напусна заведението.

Взе първото такси и се върна на пристанището. След двадесет минути „Осетия“ тръгваше на обратния си круиз и Козела щеше да бъде един от пасажерите му.

ДЕА щеше да затвори всички ГКПП-та минимум след един час, но тогава Козела щеше да е излязъл от „Златният рог“ и да плава на север. Когато излязоха от Босфора, Козела набра Малас.