Христо Калчев - Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Къде сте, младежо?

— Където каза, шефе.

— Какво пише във вестниците?

— Истерия — отговори Малас — гадаят. Но няма нищо притеснително!

— Къде са вършачите? — попита Козела.

— Под контрол.

— Добре, Малас, разположи ги в Карнобат, Айтос и Житарово. Довечера ще се срещнем с теб. Искам да ми донесеш всички вестници и на ум имената и адресите на всички артисти от Несебър до Резово.

После изключи телефона и се загледа в мартенското море.

Вълната беше поне три бала, започваше да вали комбинация на дъжд и сняг, небето на север почерняваше. Но пък и пътят му беше преполовен и за цялата биография зад гърба му едва ли му беше съдено да се удави в някаква локва, пък била и наречена тя и Черно море.

„Осетия“ заобиколи Маслен нос и се насочи към Бургас, когато на менюто се изписа Алкалай.

— Кажи, сабри?

— Познаваш ли някакъв си Ахмед Доган?

— Лично не — каза Козела. — В България всички го познават!

— Що за птица е този турчин, Козел?

— Не е турчин, сабри! Татарин, бивш доносчик на ДС, но плува умело в политическото море. Кой ти подхвърли това име?

— В този момент Осман Бен Кадир е на среща с тази птица, Козел! Знаеш ли подтекста на тази среща? Как се тълкува от службите?

— Досещам се… — каза Козела. — Нова Косовизация на Балканите!

— И ти ще стоиш със скръстени ръце?!

— А какво по дяволите трябва да направя, Морис? — ядосано попита Козела. Колко пъти ще ти казвам, че тази религиозна война не е моя и че ако искам наистина нещо, то това е да ме оставите на мира?

— Много луксозна претенция, Козел! — каза Алкалай. — И непостижима, колега! Вместо да пържиш Хакел и да си играеш на Джеймс Бонд, разбери какво става в София. Преди да са те поръчали лично. Уверявам те, че и Бен Кадир и Доган и всички останали врагове на Циона искат едно-единствено нещо. А ти го имаш. Предай Аберман, Козел! Преди Хамас да се е добрал до него или ще те погребат с шибаното ноу-хау.

А така нареченото ноу-хау беше в действие. На порт Варна се получи пратка от един тон макарони „Верди“. Това бяха италианските зелени макарони, залети в копривно пюре, много популярни в Италия и на средиземноморските острови, но не присъстващи на трапезната номенклатура на Балканите. Беше девети март, когато Малас получи митническото бордеро. На другия ден можеше да освободи пратката и да започне подмяната на караула. Заедно с това обаче имаше и неотложна работа в София. Той даде генерално пълномощно на една стриптийзьорка от бар „Бийст“, остави й двама от хората си за контрола и потегли за София. След истерично препускане и рекетьорско каране по магистралите те се добраха до Околовръстното шосе на свечеряване. Започваше да вали дъжд, примесен със сняг, времето рязко се променяше, а и синоптиците твърдяха, че предстои снежна буря.

— Къде е? — попита Маласа, когато влезе в очертанията на града.

— Пие в „Старата липа“ — отговори Ангел Ангела, един от най-мръсните хийт мени, кръвожадно и безскрупулно копеле, каквото рядко се срещаше.

— Стойте там — каза Маласа — и дебнете всяка негова крачка!

— Кой ще действа? — попита Ангела.

— Това ще реша аз, на място! — каза Маласа. — След тридесет минути съм на баядерката!

Беше тъмно, булевардът мокър и блестящ, когато слязоха от колите и тръгнаха към ресторант „Старата липа“. От сянката на едно дърво се появи Ангела. Беше със суичър с качулка, шал на устата и ръкавици, така че от блондин се беше превърнал в силует на негър, изваден на негатив.

— Къде е? — попита Маласа.

— Току-що ми съобщиха, че плаща — каза момчето.

— Добре, пресрещни го на входа! — каза младият Лазов, който макар и в подчинена позиция беше започнал да се учи да командва.

— Мой ли е? — попита Ангела.

— Нека бъде твой — каза Маласа, — но и провала ще бъде твой, ангелче небесно!

Маласа се изтегли по протежението на оградата, стигна до ъгъла, запали цигара и тръгна обратно. Дъждо-снегът се усилваше. Точно в този момент по булеварда се смъкна полицейска кола с пусната сирена и освети входа. С показалец на спусъка и ръце в джобовете, Маласа продължи да върви бавно с вид на скучаещ лентяй. Тогава от заведението излезе млада жена със светло дълго палто и зад нея беше Боби Горилата. Те пресякоха тротоара, Маласа чу изпискването на алармата. Момичето тръгна към дясната предна врата на мерцедеса, но когато Боби Горилата тръгна да заобикаля колата, Ангел излезе от сянката на дървото и държейки военния си „Глок“ с две ръце, изстреля първите три патрона в тялото на Горилата. За миг булевардът стихна, Горилата стоеше прав секунда-две, после се завъртя като пумпал около оста си и падна по очи. Ангела изстреля две контроли една в главата му, една в сърцето и изсъска през шала: