Клайв Луис - Брий и неговото момче

Но Шаста все още не разбираше нито защо всички са вторачени в него и Корин, нито за какво е цялото това ликуване.

А сега да се върнем при Аравис и конете. Отшелника, взрян в езерната повърхност, потвърди със сигурност, че Шаста не е убит, дори не е сериозно ранен. Видя как се надига, а крал Лун го поздравява сърдечно. Но нямаше представа какво си говорят, понеже само виждаше, а не чуваше. След като битката приключи, не си струваше повече да се взира в езерото.

На следващото утро, преди Отшелника да излезе от каменната къщурка, тримата — Аравис и конете — обсъдиха какво им предстои.

— На мен ми омръзна вече — обади се Хуин. — Отшелника се отнася много добре към нас и съм му много задължена, но започвам да напълнявам, защото по цял ден ям, а не тичам достатъчно. Хайде да продължим към Нарния!

— О, нека не е днес, мадам! — възрази Брий. — Да не бързаме. Да поостанем още някой и друг ден.

— Трябва първо да видим Шаста, за да се сбогуваме и да се… извиним — напомни Аравис.

— Точно така! — подкрепи я Брий ентусиазирано. — Тъкмо щях да кажа същото.

— Да, разбира се — съгласи се и Хуин. — Той сигурно е в Анвард. Естествено, че ще го потърсим и ще се сбогуваме. Но Анвард ни е на път. И защо да не тръгнем веднага? Нали всички искаме да стигнем в Нарния?

— Предполагам — обади се Аравис несигурно. Тя вече започваше да се чуди какво точно ще прави там и изпитваше известна самота.

— Съгласен съм, съгласен съм — одобри Брий, — но искам да ви обърна внимание да не избързваме, ако ме разбирате.

— Не те разбирам — призна Хуин. — Защо възразяваш да тръгнем?

— Ами… Х-м-м-м… — мънкаше Брий. — Виждате ли, мадам, завръщането в родните земи… е голямо събитие… Ще попаднеш сред общество… най-отбраното общество, и е важно да направиш добро впечатление. А ние май още не сме в най-добрата си форма, а?

Хуин прихна.

— Притесняваш се заради опашката си, нали, Брий? Сега ми е ясно. Искаш да изчакаме, докато опашката ти порасне! А дори не знаеш дали в Нарния носят дълги или подрязани опашки! Брий, ти си по-суетен от онзи таркаанец в Ташбаан!

— Това наистина са глупости, Брий — добави и Аравис.

— В името на Лъвската грива, не е така, таркаанке! — възмути се Брий. — Просто уважавам себе си и себеподобните.

— Брий — прекъсна го Аравис, която ни най-малко не се интересуваше как изглежда опашката му, — отдавна се каня да те попитам нещо. Защо все повтаряш: „В името на Лъва“ и „В името на Лъвската грива“? Мислех, че ненавиждаш лъвовете.

— Така е — отвърна Брий. — Но когато говоря за Лъва, имам предвид, разбира се, Аслан, Великия избавител на Нарния, който прогони Вещицата и зимата. Всички нарнийци се кълнат в него.

— Той лъв ли е?

— Не, не. Разбира се, че не — отвърна й Брий притеснен.

— А всички истории, които се разправят за него в Ташбаан, го описват като лъв — заяви Аравис. — И ако не е лъв, защо го наричаш така?

— Ами едва ли ще разбереш на твоята възраст — измънка Брий. — Аз самият бях жребче, когато напуснах Нарния и не съм съвсем наясно.

Брий стоеше с гръб към зелената стена, а събеседниците му го гледаха в лицето. Той говореше доста високопарно, попритворил очи, затова не забеляза промяната в израженията на Хуин и Аравис. А те имаха основание да зяпнат и да се вторачат, защото, докато Брий приказваше, върху зелената ограда се появи огромен лъв — по-едър и по-красив, но и будеше повече тревога от който и да било лъв. Скочи в заграждението и тръгна към Брий изотзад. Не вдигаше никакъв шум. И Хуин, и Аравис не бяха в състояние да гъкнат, сякаш бяха замръзнали.

— Няма съмнение — продължаваше Брий, — че когато говорят за него като за лъв, имат предвид, че е силен и свиреп като лъв (когато става дума за враговете ни, разбира се). Или нещо подобно. Дори момиче като теб, Аравис, трябва да е наясно — кощунство е да се вярва, че той е истински лъв. Би било направо неуважение. Ако е лъв, ще трябва да е звяр като всички нас. Ха (тук Брий се разсмя), та ако той е лъв, ще има четири лапи, опашка и мустаци! А-а-а-а… помощ!

Защото точно на думата „мустаци“ Аслан го погъделичка с мустаците си по ухото. Брий полетя като стрела към другия край на заграждението и едва там се извърна. Стената беше прекалено висока, за да я прескочи, а той нямаше повече накъде да бяга. Аравис и Хуин заотстъпваха. Последва миг на напрегнато мълчание.

Тогава Хуин, макар цялата да трепереше, изцвили някак неестествено и припна към лъва.