Клайв Луис - Брий и неговото момче

— Надушват битка — кимна Корин към птиците. — Знаят, че ще има какво да ядат след нас.

На Шаста това съвсем не му хареса.

Прехвърлиха най-високата част на прохода и започнаха да се спускат по другия склон. От една открита местност се ширна цял Арченланд. Разстилаше се пред тях и дори, така се стори на Шаста, отвъд имаше нещо като пустиня. Но слънцето, което щеше да залезе най-малко след два часа, светеше в очите му и той не виждаше много ясно.

Армията спря, за да се разгърне в редица и да се прегрупира. Шаста не бе забелязал досега доста опасните на вид Говорещи зверове от семейство котки — леопарди, пантери и други подобни. Те съставляваха цяло отделение — пристъпяха и с ръмжене заемаха позиция отляво. Великаните получиха заповед да застанат отдясно. Преди това обаче те свалиха товара от гърбовете си. И Шаста видя какво са носили — тежки ботуши с шипове. Обуха ги — стигаха им до коленете, свалиха гигантските боздугани от раменете си и отидоха на определената им бойна позиция. Стрелците, между които беше и кралица Луси, останаха по-назад — първо пробваха еластичността на лъковете, а после — здравината на тетивите. Всички се стягаха за бой, нахлузваха шлемове, вадеха мечове, хвърляха пелерини на земята. Почти никой не говореше. Беше много сериозно и направо страшно.

„Сега вече я закъсах… Наистина я закъсах“ — мислеше си Шаста.

Дочу се силен шум и трясък. Викове на мъже и туп-туп-туп.

— Таран — прошепна Корин. — Опитват се да разбият вратата.

Дори Корин изглеждаше сериозен.

— Защо крал Едмънд не тръгва? — зачуди се принцът. — Не издържам на това чакане. А е и хладно.

Шаста кимна в знак на съгласие. Надяваше се да не изглежда толкова изплашен, колкото беше в действителност.

Най-после се чу изсвирване на тръба. Поеха — по-скоро препуснаха, а знамето се развяваше на вятъра. Прехвърлиха нисък хълм и пред тях се разкри цялата долина, а насред нея малък дворец с многобройни кули и насочени към тях порти. За жалост нямаше предпазен ров, но портите оставаха затворени. По стените се мяркаха безчет бели точки — лицата на защитниците. Долу петдесетина калормени, слезли от конете, яростно нанасяха удари с огромен ствол върху портите. Гледката бързо-бързо се промени. По-голяма част от хората на Рабадаш бяха слезли от конете в очакване да нахлуят през портата. Сега той забеляза задаващите се нарнийци. Нямаше съмнение, че калормените са великолепно обучени. На Шаста му се стори, че в един миг повечето вражески войници се озоваха по конете и извърнати, изчакваха да ги пресрещнат.

Преминаха в галоп. Разстоянието между двете армии се скъсяваше с всяка изминала секунда. Все по-бързо и по-бързо. Мечовете бяха извадени, щитовете — вдигнати, молитвите — изречени. Всички стиснаха зъби. Шаста изпитваше ужасен страх. Ала изведнъж в главата му се мярна мисълта: „Паникьосаш ли се сега, ще се паникьосваш във всяка битка до края на живота си. Сега или никога!“

Едва при сблъсъка на двете враждуващи сили той доби макар и малка представа за това какво става. Имаше ужасни схватки и смразяващи кръвта звуци. Скоро избиха сабята от ръката му, юздите се оплетоха, усети как се изхлузва от коня, а право към него летеше копие. Отмести се, за да го избегне, падна от коня, охлузи си кокалчетата в нечии доспехи и точно тогава…

Няма смисъл да ти описвам битката така, както я видя Шаста. Той не разбираше почти нищо от сражения, дори не схващаше каква е неговата роля. Най-добре ще ти опиша какво се случи, като те отведа по-надалеч, при Отшелника на южната граница, който заедно с Брий, Хуин и Аравис седеше загледан в гладката повърхност на езерото под дървото.

Желаеше ли да узнае какво става по света отвъд зелените стени на заграждението му, Отшелника поглеждаше именно езерната повърхност. Там, в това огледало, той виждаше какво се случва по улиците на градове много по на юг от Ташбаан, на кораби из Уединените острови, какви разбойници или диви зверове бродят из обширните Западни гори между световете и Телмар. През целия ден не се отдалечи от малкото езеро нито да хапне, нито да пийне, защото знаеше, че велики събития се развиват в Арченланд. Аравис и конете също не откъсваха поглед. Бързо съобразиха, че това е вълшебно езеро: вместо да отразява дървото и небето, в дълбините му се виждаха някакви цветни, постоянно движещи се форми. Но, за разлика от Отшелника, те не виждаха нещата ясно. Затова от време на време той им обясняваше какво става. Преди Шаста да се впусне в първата си битка, Отшелника каза: