Клайв Луис - Сребърният стол

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Луис - Сребърният стол» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сребърният стол: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сребърният стол»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Един принц е затворен — една страна е в опасност.
Нарния… където великаните опустошават наред… където злото разпръсква своите заклинания… където магиите управляват.
Разхождайки се из училищния двор, Юстас Скръб и неговата приятелка Джил решават да прескочат градинската врата. Но незнайно защо, вместо да попаднат на улицата, те се приземяват върху мека зелена поляна, а по песента на птичките и шума на грамадните дървета Юстас се досеща, че отново е в Нарния. Бялата вещица обаче е жива, а нейната стихия заплашва да разруши приказната страна завинаги. Пътешествието на двамата герои ще е повече от опасно — те трябва да спасят сина на Каспиан от ръцете на Джейдис, като внимават злата вещица да не ги превърне в камък.

Сребърният стол — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сребърният стол», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Клайв Стейпълс Луис

Сребърният стол

На Николас Харди

Глава първа

Зад физкултурния салон

Беше мрачен есенен ден. Джил Поул плачеше зад физкултурния салон.

Плачеше, защото я бяха тормозили. Разказът ни не е училищна история, затова ще се спра колкото се може по-накратко на училището (което и без това не е приятна тема). В него учеха както момчета, така и момичета, а старото му име беше „смесено училище“. Мнозина смятаха, че „омесени“ са идеите в главите на ръководството му. Според тези люде на децата трябваше да се позволява да правят каквото искат. За съжаление това, което петнадесетина от по-големите момичета и момчета най-много искаха да правят, беше да тормозят останалите. Там се случваха най-различни ужасии, които в обикновено училище щяха да бъдат разкрити и прекратени още преди края на срока. Във въпросното учебно заведение обаче нещата не стояха така. Дори и да разкриеха нарушителите, нито ги изключваха, нито ги наказваха по друг начин. Директорката твърдеше, че представляват интересни случаи от психологическа гледна точка. Викаше ги и разговаряше с тях с часове. И ако знаеха какво да кажат пред нея, крайният резултат бе, че ставаха нейни любимци, а не обратното.

Ето защо Джил Поул плачеше в този мрачен есенен ден, седнала на влажната пътечка между гърба на физкултурния салон и храсталака. Изобщо не бе преставала да плаче, когато откъм ъгъла на салона се зададе момче с ръце в джобовете. Подсвиркваше си. Едва не се блъсна в нея.

— Защо не гледаш къде вървиш? — ядоса се Джил Поул.

— Добре де — отвърна момчето, — няма нужда да започваш… — Но в този миг той забеляза лицето й и веднага смени тона. — Хей, Поул, какво има?

Джил само направи гримаса. Личеше, че се опитва да каже нещо, но а-ха да заплаче отново.

— Предполагам, че са били Онези, както обикновено — намръщено каза момчето и набута ръцете си още по-дълбоко в джобовете.

Джил кимна. Нямаше нужда да обяснява дори и да можеше да проговори. И двамата го знаеха.

— Виж какво — започна отново той, — няма смисъл всички ние да…

Намеренията му бяха добри, само дето говореше, сякаш започваше да изнася лекция. Джил внезапно побесня, което е нормална реакция, ако някой те прекъсне, докато плачеш.

— Я се махай и си гледай работата! — викна тя. — Никой не те е молил да се месиш, нали? Точно ти ли си човекът, който ще ми казва какво трябвало да направим? Може би искаш да кажеш, че е необходимо през цялото време като теб да се подмазваме на Онези, да им правим услуги и да сме непрекъснато на тяхно разположение?

— О, боже! — възкликна момчето.

Приседна на ивицата трева до храсталака, но стана много бързо, защото тревата бе цялата мокра. За лош късмет името му бе Юстас Скруб 1 1 А защо е лош късмет да се казваш Скруб, вече знаете от книга пета от „Хрониките на Нарния“ — бел.ред.; всъщност обяснението е в третата книга по реда на издаването им — Б.Ripcho , но не беше лошо момче.

— Поул! Това не е честно! Този срок не съм правил нищо такова. Нима не се противопоставих на Картър за заека? И не запазих ли тайната на Спивънс, въпреки че ме изтезаваха? Също и…

— Не знам и не ме интересува — изхълца Джил.

Скруб видя, че тя още не е напълно на себе си, и мъдро й предложи ментов бонбон. Той също си взе един. Скоро Джил започна да вижда нещата в по-ясна светлина.

— Съжалявам, Скруб — каза след малко. — Не беше честно от моя страна. Наистина стори всички тези неща… този срок.

— Тогава, ако можеш, забрави миналия срок — помоли я Юстас. — Тогава бях друг човек. Бях… оле-ле какъв идиот съм бил!

— Честно казано, наистина беше такъв — съгласи се Джил.

— Значи мислиш, че съм се променил? — попита Юстас.

— Не само аз — отвърна Джил. — Всички го казват. Дори Онези са го забелязали. Вчера Елинор Блакистън чула Адела Пенифедър да говори за това в съблекалнята. Казала: „Нещо става с този Скруб. Този срок е съвсем неуправляем. Сега и с него ще трябва да се занимаваме.“

Юстас потрепери. Всички в Експерименталното училище знаеха какво значи Онези да се „занимаят“ с теб.

Двете деца помълчаха. От лавровите дървета се стичаха капки.

— А защо миналия срок беше толкова различен? — попита след малко Джил.

— През ваканцията ми се случиха много странни неща — отговори загадъчно Юстас.

— Какви неща? — попита Джил.

Дълго време Юстас не отговори, но накрая каза:

— Слушай, Поул, двамата с теб мразим това място ужасно много, нали?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сребърният стол»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сребърният стол» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сребърният стол»

Обсуждение, отзывы о книге «Сребърният стол» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x