Клайв Луис: Принц Каспиан

Имаше едно време четири деца — Питър, Сюзан, Едмънд и Луси. Друга книга със заглавие „Лъвът, Вещицата и дрешникът“ разказва за едно тяхно забележително приключение. Отвориха вратите на вълшебен дрешник и се озоваха в свят, съвсем различен от техния, където станаха крале и кралици на страна, наречена Нарния. Докато бяха там, им се струваше, че царуват дълги години, а щом се върнаха през вратата на дрешника отново в Англия, сякаш изобщо не беше минало време. Поне никой не бе забелязал отсъствието им, пък и те никога не говореха за това освен пред един много мъдър възрастен господин.

Приключението им се случи преди година. Сега четиримата седяха на пейка на гарата, заобиколени от куфари и денкове. Всъщност връщаха се на училище. До тази гара пътуваха заедно. Само след минута именно тук щеше да пристигне влак и да отведе момичетата в едно училище, а половин час по-късно момчетата щяха да продължат с друг влак към своето училище. До момента пътуването им изглеждаше като продължение на ваканцията, но ето че предстоеше да се сбогуват и съвсем скоро да поемат в различни посоки. Всички ясно осъзнаха, че ваканцията наистина свърши. Затова седяха мрачни и никой не се сещаше какво да каже. За първи път тази година Луси отиваше в училище-пансион.

Гарата, ако наречем така заспалата провинциална постройка, беше празна — на перона освен тях нямаше почти никой. Изведнъж Луси извика и подскочи като ужилена.

— Какво става, Луси? — попита Едмънд, а в следващия миг и той възкликна нещо като: „Олеле!“

— За бога — обади се Питър, но вместо да продължи, подвикна, — Сюзан, пусни ме! Какво правиш? Накъде ме влачиш?

— Дори не съм те докоснала — възмути се Сюзан. — Мен ме дърпа нещо! Олеле! Спрете!

Всеки един забеляза, че останалите трима са пребледнели.

— И аз почувствах същото — обяви Едмънд задъхано. — Сякаш нещо или някой ме влачи. Доста силно подръпване… Ъх! Ето, пак се появи!

— И с мен е същото — изпищя Луси. — Не, не мога да го търпя.

— Я внимавайте! — провикна се Едмънд. — Да се хванем за ръце, за да останем заедно. Става някаква магия… Усещам я. Бързо!

— Да — съгласи се Сюзан. — Да се хванем за ръце. Леле, как ми се иска да престане! Олеле!

В следващия миг багажът, пейката, перонът и самата гара изчезнаха. Четирите задъхани деца, хванати за ръце, се озоваха в гориста местност, по-скоро в гъста гора, защото клоните се преплитаха, бодяха ги и просто нямаше място да помръднат. Всички разтъркаха очи и поеха дълбоко въздух.

— О, Питър — възкликна Луси, — мислиш ли, че е възможно да сме се върнали в Нарния?

— Може и така да е — отвърна Питър. — От тези дървета не виждам нищо. Хайде да отидем до по-открито място… ако изобщо има такова.

С доста усилия — тук ожулени от коприва, там одраскани от тръни — си пробиха път през шубрака само за да открият нова изненада. Изведнъж всичко стана по-ярко, след няколко крачки се озоваха в края на гората, а пред тях се ширна пясъчен бряг. Съвсем наблизо морето обливаше пясъка с къдрави вълни толкова спокойно, че почти не се чуваше звук. Не се виждаше друга суша, а по небето нямаше облаци. Слънцето беше там, където обикновено е в десет сутринта, а морето проблясваше лазурносиньо. Стояха и вдишваха мириса му.

— Господи! — обади се Питър. — Колко е красиво!

Пет минути по-късно всички газеха в хладната бистра вода.

— Несравнено по-забавно е, отколкото влакът да те отвежда към часовете по латински, френски и алгебра — възкликна Едмънд.

Известно време се чуваше само плясък на вода — търсеха и ловяха рачета и скариди.

— И все пак — обади се по някое време Сюзан — добре е да съставим някакъв план. Скоро ще огладнеем.

— Но нали мама ни приготви сандвичи за пътуването — подсказа Едмънд. — Моите поне са в джоба.

— Но моите останаха в малката ми чанта — обади се Луси.

— И моите — сети се Сюзан.

— Моите са в джоба на палтото ми, там на брега — каза Питър. — Значи имаме два обяда за четиримата. Няма да бъде много забавно.

— В момента — сподели Луси — съм по-скоро жадна, отколкото гладна.

Изведнъж и останалите почувстваха жажда, както се случва, когато си играл в солена вода под горещото слънце.

— Все едно сме претърпели корабокрушение — отбеляза Едмънд. — В книгите винаги откриват на острова извор с бистра прясна вода. Най-добре е и ние да потърсим.