Клайв Луис - Принц Каспиан

Но много скоро, естествено, се разшетаха наоколо и посягаха към един или друг предмет, все едно срещаха стари приятели. Ако беше там, щеше да ги чуеш как си подмятат: „О, вижте! Короните, с които ни коронясаха!“, „Помниш ли кога за пръв път сложи този пръстен?“, „Та това е брошката, която мислехме, че сме загубили…“, „Ха, това не са ли доспехите, с които беше облечен по време на големия турнир на Уединените острови?“, „Помниш ли как джуджето направи това за мен?“, „Сещаш ли се кога пихме от този рог?“ и още много „Помниш ли…“, „Помниш ли…“.

Изведнъж Едмънд възкликна:

— Вижте! Не бива да изтощаваме батерията. Никой не знае кога пак ще ни потрябва. Не е ли най-добре да вземем каквото искаме и да тръгваме?

— Непременно трябва да вземем подаръците — обади се Питър.

Преди много време, за една Коледа в Нарния той, Сюзан и Луси получиха подаръци, които им бяха по-ценни от цялото кралство. Едмънд не получи подарък, защото тогава не беше с тях. (Вината си беше негова и можеш да прочетеш за това в „Лъвът, Вещицата и дрешникът“.)

Съгласиха се с Питър, тръгнаха по пътечката към стената в дъното на съкровищницата и там наистина все още висяха подаръците. Най-малкият беше този на Луси — бутилчица, но не от стъкло, а от диаманти. В нея все още имаше от вълшебната течност, способна да изцери почти всяка рана и всяка болест. Мълчалива и много сериозна, Луси откачи бутилката, прехвърли каишката и отново я усети да виси на рамото й както някога. Подаръкът на Сюзан беше лък, стрели и рог. Лъкът още висеше там, както и колчанът от слонова кост, пълен със стрели, но…

— О, Сюзан! — изненада се Луси. — Къде е рогът?

— Леле! Сега се сещам — отвърна Сюзан, след като се замисли. — Взех го последния ден за лова на Белия елен. Вероятно съм го изгубила, когато се натъкнахме на онова, другото място… Англия, имам предвид.

Едмънд подсвирна. Загубата наистина беше неизмерима — та това беше вълшебен рог: надуеш ли го, неизменно пристигаше помощ, независимо къде се намираш.

— Сега щеше да ни свърши добра работа — въздъхна той.

— Няма значение — успокои го Сюзан. — Все още разполагам с лъка.

— Тетивата здрава ли е, Сюзан? — попита Питър.

Дали поради някакво вълшебство във въздуха на съкровищницата или поради някаква друга причина, но лъкът беше изряден. Сюзан много я биваше да стреля и да плува. Момичето опъна тетивата и тя зажужа, а звукът изпълни цялото помещение. И този звук припомни на децата старите времена много по-силно, отколкото всичко досега. Сетиха се за безбройните битки, ловове и тържества, в които бяха участвали.

Сюзан метна лъка и колчана през рамо.

И Питър свали подаръка си — щит с огромен червен лъв и кралски меч. Той духна и ги тупна в земята, за да почисти прахта. Взе щита и препаса меча на кръста. Изпита известни опасения да не би да е ръждясал или да се е заклещил в ножницата, ала напразно — с бързо движение изтегли меча и той проблесна на светлината на фенерчето.

— Това е мечът ми Риндън — обяви той. — С него убих вълка.

В гласа му се долавяха нови нотки и останалите усетиха, че той наистина е отново Питър, Върховният крал.

Скоро всички се сетиха, че трябва да пестят батерията.

Изкачиха се обратно по стълбите, накладоха хубав огън и легнаха близко един до друг, за да се топлят. Земята беше твърда, чувстваха се неудобно, но накрая все пак заспаха.

Най-лошото да спиш на открито е, че винаги се будиш ужасно рано. А събудиш ли се, по-добре е да станеш, защото земята е твърда и неудобна. А още по-лошо е, ако за закуска има само ябълки, при положение че си вечерял също ябълки. След като Луси отбеляза, че утрото е великолепно (беше самата истина), нямаше какво друго хубаво да се каже. Едмънд изрече на глас мислите на всички:

— Просто трябва да намерим начин да се махнем от този остров.

Пиха вода от кладенеца, наплискаха лицата си и тръгнаха. Следваха течението на поточето към брега. Там се загледаха в канала, който ги делеше от отсрещната суша.

— Налага се да поплуваме — обади се Едмънд.

— Сюзан няма да се затрудни — започна да пресмята Питър (Сюзан беше печелила награди по плуване в училище), — но не знам останалите дали ще се справим. — Под „останалите“ всъщност имаше предвид Едмънд. Той не можеше да преплува и две дължини в училищния басейн, а Луси пък изобщо не се беше научила да плува.

— Какво ще правим, ако има подводни течения? — попита Сюзан. — Татко все повтаря колко е неразумно да се къпеш в непознато място.