Клайв Луис - Принц Каспиан

— Да не би да искаш да кажеш да се върнем през онази гъста гора? — притесни се Сюзан.

— Ни най-малко — упокои я Питър. — Всички поточета текат винаги към морето и ако тръгнем по плажа, все ще попаднем на някое.

Излязоха от водата, прекосиха мокрия пясък и стъпиха върху сухия, а той полепна по краката им. Стигнаха до чорапите и обувките. Едмънд и Луси настояваха да продължат експедицията боси, но Сюзан определи идеята им като налудничава: „А ако не ги открием повече? Какво ще правим, когато се стъмни и застудее, при положение че все още сме тук?“

Обуха се и поеха по брега — морето синееше отляво, гората се зеленееше отдясно. Само крясъкът на някоя и друга чайка нарушаваше тишината. В гъстата гора не се виждаше нищо, а и нищо не помръдваше — нито птичка, нито буболечка.

Мидичките, водораслите и дребните рачета в малките локви по крайморските камъни са чудесни, но скоро ти омръзват, особено ако си жаден. Излезли от хладните води, сега децата чувстваха краката си уморени и натежали. А Сюзан и Луси носеха и дъждобраните си. Едмънд остави жакета си на пейката на гарата точно преди да ги обгърне магията и двамата с Питър се редуваха да носят балтона на брат му.

По едно време брегът започна да извива надясно, прекосиха каменист хребет, който продължаваше към морето под формата на заострен нос, и след четвърт час стигнаха до доста рязък завой. Сега стояха с гръб към онази част на морето, която ги посрещна при излизането им от гората, а напред, отвъд водата, виждаха друг бряг, също тъй обрасъл с гъста гора, като този, който изследваха.

— Чудя се дали това е остров и кога ще стъпим там — обади се Луси.

— Представа нямам — отвърна Питър и всички продължиха мълчаливо.

Брегът, по който вървяха, се приближаваше все повече и повече към отсрещния и децата се надяваха зад всеки следващ нос да стигнат до мястото, където двата бряга се съединяват. Ала преживяваха разочарование след разочарование. Изкачиха се по купчина камъни и оттам видяха доста по-голяма част от хоризонта.

— О! — възропта Едмънд. — Безсмислено е. Няма да успеем да стигнем до онази, другата гора. Ние сме на остров!

Това беше самата истина. Но тъкмо тогава забелязаха, че протокът между тях и отсрещния бряг е не повече от двадесет-тридесет метра. Тук беше най-тясното място: брегът, на който стояха, завиваше остро надясно и до отсрещната суша отново се ширеше морето. Очевидно бяха прекосили повече от половината остров.

— Вижте! — провикна се Луси внезапно. — Какво е това?

Тя сочеше дълга сребриста лъкатушеща лента на плажа.

— Поточе! Поточе! — развикаха се децата и макар изморени, без да губят време, се спуснаха по камъните с прясната вода. Знаеха, че водата е по-хубава за пиене в горната част, по-далеч от брега, затова се отправиха към мястото, където поточето излизаше от гората. И тук дърветата растяха нагъсто, но поточето си беше проправило път през високите мъхести брегове и ако човек се наведеше, можеше да върви срещу течението му през нещо като тунел от листа. Коленичиха при първото кафеникаво езерце и пиха до насита. После намокриха лицата си и ръцете до лактите.

— А сега — обади се най-после Едмънд — какво става с онези сандвичи?

— Не е ли по-добре да ги запазим? — обади се Сюзан. — След време може да имаме по-голяма нужда от тях.

— Ще ми се сега — сподели Луси, — когато не сме жадни, да не сме и гладни, както когато бяхме жадни.

— И все пак какво ще правим със сандвичите? — настоя Едмънд. — Няма смисъл да ги оставим да се развалят. Тук е доста по-горещо, отколкото в Англия, а ги носим от часове.

И така, извадиха двата пакета и ги разделиха поравно на четири. Никой не се засити, но беше по-добре от нищо. Започнаха да си говорят за следващото ядене. Луси предложи да се върнат при морето и да хванат скариди, но някой напомни, че не разполагат с мрежи. Едмънд попита защо не съберат яйца на чайки, но се оказа, че никой не си спомня да е видял яйца на чайки по скалите, а и дори да имаше, как щяха да ги сварят или опекат. Питър си помисли, че както върви, съвсем скоро ще са готови да ядат и сурови яйца, но не виждаше смисъл да споделя опасенията си на глас. Сюзан със съжаление отбеляза колко бързо са изяли сандвичите. Вече всички проявяваха малко или повече раздразнителност. Най-накрая Едмънд подхвана:

— Вижте! Имаме само една възможност — да изследваме гората. Отшелници, рицари, отдадени на благородни постъпки, и други такива хора винаги преживяват някак, ако попаднат в гора. Ядат корени, боровинки и какво ли не.