Клайв Луис - Брий и неговото момче

— Не става въпрос дали искаш, Кор, или не. Такъв е законът.

— Но след като сме близнаци, сме на една и съща възраст.

— Не — кралят се усмихна. — Единият се ражда пръв. Ти си по-голям от Корин с цели двадесет минути. И, да се надявам, по-послушен от него, макар това да не е трудно — отбеляза той и погледна Корин с весели пламъчета в очите.

— Но, татко, защо ти не посочиш кой да е крал след теб?

— Не. Кралят се подчинява на законите, защото те са го направили крал. Нямаш право да бягаш от короната, точно както стражата няма право да напуска поста си.

— Ами сега! — разтревожи се Кор. — Изобщо не искам да е така. И Корин… Ужасно съжалявам! Никога не съм си представял, че с появата си ще ти взема кралството.

— Ура! Ура! — викаше Корин. — Няма да бъда крал! Няма да бъда крал! За цял живот ще си остана принц. Принцовете винаги си живеят славно!

— Брат ти не подозира колко е прав, Кор — продължи крал Лун. — Защото да си крал означава да си начело на всяка атака и последен при всяко отстъпление. Когато в страната има глад (случва се при лоши години) — да се обличаш още по-добре, да се смееш високо и да се наслаждаваш на оскъдната храна повече от всеки друг в страната.

Двете момчета се качваха към спалните и Кор отново попита Корин дали все пак не може да се направи нещо, та да се промени положението. Корин отвърна:

— Ако още веднъж заговориш за това… ще те набия!

Хубаво би било да завърша историята, като ви уверя, че след този случай между двамата братя никога не възникнаха противоречия, но се опасявам, че това няма да отговаря на истината. В действителност те спореха и се биеха не по-малко от всички други момчета, а схватките обикновено завършваха (понякога и започваха) с повалянето на Кор. Той беше по-опасен в битките, но никой от северните страни не можеше да се мери с Корин при ръкопашен бой. Това бе и причината да си спечели прозвището Корин Светкавичния юмрук. Той се разправи и с мечката стръвница на Стормнес, която всъщност бе Говореща, но си бе припомнила навиците на дивите зверове. През един зимен ден, когато дърво и камък се пукаше от студ, Корин се качи в леговището й на Стормнес от страната на Нарния и я би цели тридесет и три рунда без рефер. Накрая мечката едва гледаше и след тази случка поправи нрава си.

Аравис също участваше в споровете (а и в сбиванията) с Кор, но после винаги се сдобряваха. Години по-късно, когато пораснаха, така бяха свикнали да се карат и сдобряват, че се ожениха, за да продължат да го правят безпрепятствено. А след като крал Лун почина, станаха добрите крал и кралица на Арченланд, а Рам Велики, най-известният от всички крале на Арченланд, беше техен син.

Брий и Хуин живяха щастливо до дълбока старост в Нарния. И двамата се ожениха, но не един за друг. На всеки няколко месеца единият или другият препускаше през прохода, за да посети приятелите си в Анвард.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3593

Издание:

Клайв Стейпълс Луис

Хрониките на Нарния

Брий и неговото момче

Редактор: Надежда Делева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Венера Тодорова

Първо издание на КК „Труд“

Формат 32/84×108. Печ. коли 11.5

Книгоиздателска къща „Труд“, 2005 г.

Печат: „Инвестпрес“ АД

ISBN 954-528-547-8