Клайв Луис: Брий и неговото момче

— Съветвам ви — обади се Луси — Ваше величество да му даде още една възможност. Да го пуснем на свобода, след като обещае да постъпва справедливо в бъдеще. Може и да спази дадената дума.

— В името на Лъва, сестро — обади се Едмънд, — ако я наруши, дано е на такова място и в такъв момент, че някой от нас да му отреже главата.

— Ще опитаме — реши кралят. Обърна се към един от стражите и нареди: — Доведи пленника, приятел!

Рабадаш се изправи пред тях, окован във вериги. По вида му човек би заключил, че е прекарал нощта в смрадлив зандан без храна и вода. А всъщност го държаха в доста прилична стая и му предложиха великолепна вечеря. Но той, необуздано разярен, не я докосна, прекара нощта в нервно сноване напред-назад, викаше и проклинаше. Е, как да изглежда добре?

— Не е нужно да известяваме Ваша светлост — подхвана крал Лун, — че според законите на страните и от гледна точка на политическата предвидливост имаме право да ви убием. Независимо от това, като се имат предвид младостта ви и лошото ви възпитание, лишено от всякаква деликатност и вежливост, което без съмнение сте придобили в страна, обитавана от роби и тирани, решихме да ви освободим при следните условия: първо…

— Проклето да си, варварско куче! — изкрещя Рабадаш. — Нима си въобразяваш, че ще слушам условията ти? Пфу! Приказваш за възпитание! Лесно е, когато човекът пред теб е във вериги! Свалете ги, дайте ми меч и тогава да видим кой ще дръзне да говори с мен!

Всички благородници скочиха на крака, а Корин се обади:

— Татко, разрешаваш ли да го халосам?

— Тихо! Ваши светлости! Лордове! — призова крал Лун. — Нима обръщате внимание на паун и ще се раздразните от неговия присмех? Седни, Корин, или напусни масата! Отново се обръщам към вас, Ваша светлост, да чуете нашите условия.

— Не приемам условия от варвари или магьосници — грубо възрази Рабадаш. — Никой от вас да не е посмял и косъм да падне от главата ми! За всяка обида ще ми заплатите с океани нарнийска и арченландска кръв. Ужасно ще е отмъщението на Тисрок! Убийте ме! Тогава пожарите и мъченията, които ще сполетят северните земи, ще бъдат история, която хиляда години ще всява страх. Внимавайте! Внимавайте! Гневът на Таш ще се изсипе върху вас!

— Той някога увисвал ли е на кука на стената? — осведоми се Корин.

— Срамота, Корин! — смъмри го кралят. — Не се подигравай на човека!

— О, неразумний Рабадаш! — възкликна Луси.

В следващия миг Кор се зачуди защо всички на масата са станали на крака и стоят неподвижно. Той, разбира се, стори същото. И тогава разбра причината. Сред тях беше Аслан, макар никой да не видя как се появи. Рабадаш гледаше огромното туловище на Лъва, което се движеше между него и обвинителите му.

— Рабадаш — започна Аслан, — чуй ме внимателно! Съдбата виси над главата ти, но още има възможност да ти се размине. Забрави гордостта си, ако това твоето може да се нарече гордост, и гнева си, който и без това те подведе, и приеми милостта на тези добри крале!

Рабадаш само завъртя очи и изкриви уста в грозна, зловеща като на акула усмивка и раздвижи напред-назад уши (всеки може да се научи да го прави, ако опита). Подобна постъпка винаги даваше резултат в Калормен. И най-смелите потреперваха, когато той правеше тези физиономии — обикновените хора се захлупваха по очи на пода, а по-чувствителните направо припадаха. Ала Рабадаш не си даваше сметка колко е лесно да изплашиш хора, които знаят, че ако решиш, можеш живи да ги опечеш. В Арченланд подобни гримаси изобщо не изглеждаха заплашителни. Луси дори се зачуди дали на Рабадаш не му е лошо.

— Демон! Демон! Демон! — крещеше принцът. — Знам кой си! Ти си злият дух на Нарния. Ти си враг на боговете. Виж колко съм страшен аз, въображаем образ! Аз съм потомък на Таш, неустоимия, неповторимия. Проклятието на Таш ще се стовари върху главата ти! Светкавици като скорпиони ще се посипят върху теб. Планините на Нарния ще се изравнят със земята…

— Внимавай, Рабадаш! — тихо се обади Аслан. — Съдбата е още по-близо сега. Тя е на вратата, вдига резето…

— Небесата да се срутят! — крещеше Рабадаш. — Земните недра да се разтворят! Кръв и огън да опустошат земята! И бъдете сигурни, че няма да се откажа, докато не завлека за косите до моя дворец кралицата варварка, дъщеря на кучета!

— Часът настъпи! — обяви Аслан и Рабадаш видя за свой ужас как всички се превиват от смях.

Нямаха сили да се въздържат. През цялото време Рабадаш не спираше да мърда уши и когато Аслан каза: „Часът настъпи“, ушите му започнаха да се променят. Ставаха все по-дълги и по-дълги и по-заострени. Скоро се покриха със сивкав мъх. И докато всички се чудеха къде са виждали подобни уши, лицето на Рабадаш започна да се променя: издължи се, очите станаха по-големи, носът се прибра навътре (или лицето изпъкна и цялото се превърна в нос) и се покри с козина. Ръцете му някак се удължиха и докоснаха земята. Само че това вече не бяха ръце, а копита. Стоеше на четири крака, дрехите му бяха изчезнали, а всички се заливаха от смях (не можеха да се въздържат), защото онова, което доскоро беше Рабадаш, сега без съмнение беше магаре. Продължи да говори само миг след като загуби човешкия си облик. Разбрал за сполетялата го промяна, той изкрещя: