Клайв Луис - Брий и неговото момче

— Не, ти все пак участва в битката — настоя Аравис. — Вероятно е било неописуемо изживяване.

— Не беше, както си го представях — призна Кор.

— Но Шас… Кор… Не си ми казал още нищо за крал Лун и как е разбрал кой си ти.

— Ами седни! — подкани Кор и започна разказа си. — Историята е доста дълга. А, между другото, татко е голям симпатяга. Щях да съм също толкова доволен (или почти толкова), ако бях открил, че ми е баща дори и да не беше крал. Нищо, че ме чака учение и какви ли не ужасни неща. Но ти искаш да чуеш историята. Корин и аз сме близнаци. Седмица след като сме се родили, ни отвели при мъдър стар кентавър в Нарния да ни благослови или нещо подобно. Този кентавър, подобно на мнозина други, бил гадател. Ти може би още не си виждала кентавър, а? Вчера в битката участваха няколко. Наистина са забележителни, но не бих казал, че засега се чувствам много спокоен в тяхно присъствие. Аравис, само да знаеш към колко нови неща ще трябва да привиквам в тези северни страни!

— Сигурно — съгласи се Аравис, — но продължавай с историята!

— Веднага щом ни зърнал, кентавърът се загледал в мен и казал, че ще настъпи ден, когато това момче ще спаси Арченланд от най-голямата опасност, която някога ще заплашва страната. И, разбира се, родителите ми останали изключително доволни. Но там присъствал и един човек, който не се зарадвал — лорд Бар, съветник на баща ми. Той очевидно бил сторил нещо нередно — шпионство или нещо подобно (тази част от историята не я разбрах много добре). Както и да е, освободили го, без да го накажат, без да му сторят нищо. Дори му позволили да продължи да живее в Арченланд. Но сигурно наистина е бил лош, защото по-късно се оказало, че Тисрок му плащал, а в замяна Бар изпращал тайна информация в Ташбаан. Затова, щом узнал, че ще спася Арченланд от огромна опасност, решил да ме премахне. Е, успял някак си да ме отвлече (представа нямам как точно е станало) и препуснал по течението на Криволичещата стрела към морския бряг. Бил приготвил всичко предварително и там го чакал кораб с негови предани хора, готов да отплава с мен на борда. Но татко подразбрал какво крои лордът, макар и не съвсем навреме. Веднага го последвал. Лорд Бар бил вече отплавал, когато татко пристигнал на морския бряг. Корабът все още се виждал на хоризонта. След по-малко от половин час татко бил на един от бойните си кораби.

Преследването положително е било изключителна гледка. Шест дни гонили кораба на Бар, а на седмия започнала битка. Била славна морска битка (снощи надълго и нашироко ми разказаха за нея) — от десет сутринта до залез слънце. Нашите хора накрая завзели кораба, но не ме открили на борда. Самият лорд Бар загинал в сражението. Но още когато разбрал, че битката е неизбежна, той наредил на един от рицарите си да ме вземе и да ме отведе с лодка далече от кораба. Никой никога повече не видял тази лодка. А тя, разбира се, е същата, която Аслан (той изглежда е в основата на повечето истории) насочил така, че да се появи в подходящ момент и на подходящо място, та Аршийш да ме прибере. Ще ми се да знаех името на този рицар, защото той очевидно е умрял от глад, за да ме запази жив.

— Предполагам, Аслан ще заяви, че това е нечия друга история — отбеляза Аравис.

— Забравих за това — призна Кор.

— И се чудя как ще се сбъдне предсказанието — продължи Аравис — и от каква огромна опасност ще избавиш Арченланд.

— Ами — подхвана Кор доста смутено, — те смятат, че вече съм го сторил.

Аравис плесна с ръце:

— Ами, да! Колко съм глупава. О, разбира се! Арченланд никога не е изпадал в по-голяма опасност от онази, когато Рабадаш прекоси Криволичещата стрела със своите двеста конници, преди да пристигнеш с новината си. Не си ли горд със себе си?

— По-скоро съм малко стреснат — сподели Кор.

— И оттук нататък ще живееш в Анвард — отбеляза Аравис видимо натъжена.

— О! — прекъсна я Кор. — Съвсем забравих защо дойдох. Татко те кани да живееш при нас. Твърди, че няма дама в свитата (не знам защо се нарича свита), откакто мама е починала. Нали ще дойдеш, Аравис? Татко ще ти хареса… А и Корин. Те не са като мен. Много са възпитани. Не се опасявай, че…

— Престани — прекъсна го Аравис — или наистина ще се скараме! Разбира се, че ще дойда.

— А сега да отидем да видим конете — предложи Кор.

Срещата между Брий и Кор беше шумна и радостна. Брий, все още доста унил, се съгласи да тръгнат към Анвард веднага. Той и Хуин щяха да продължат за Нарния на следващия ден. Четиримата се сбогуваха сърдечно с Отшелника и обещаха скоро пак да го навестят. Към средата на утрото вече пътуваха. Конете очакваха Аравис и Кор да ги яхнат, но Кор обясни, че освен по време на война, когато всеки трябва да прави онова, което умее най-добре, на никой в Нарния или Арченланд не му минава през ум да яхне Говорещ кон.