Клайв Луис: Брий и неговото момче

— Виждам един… два… три орела да кръжат над Стормнес Хед. Единият е най-старият от всички орли. Не би се появил, ако не предстои битка. Виждам го как се рее, като наблюдава зорко ту Анвард, ту Стормнес. А, сега ми е ясно с какво са се занимавали Рабадаш и хората му цял ден. Повалили са голямо дърво и са окастрили клоните му. Сега излизат от гората и го носят като таран. Взел си е поука от снощното несполучливо нападение. Принцът щеше да постъпи по-умно, ако беше заповядал на хората си да сглобят стълби, но това отнема доста време, а той е нетърпелив. Какъв глупак е само! Трябваше да се върне в Ташбаан веднага след неуспеха на първото нападение, защото целият му план зависи единствено от бързината и изненадата. Сега нагласят тарана. Войниците на крал Лун непрекъснато ги обсипват със стрели от бойниците. Петима калормени падат, другарите им обаче вдигат щитове над главите си, за да се предпазят. Рабадаш крещи заповеди. Около него са най-приближените му благородници, свирепи таркаани от източните провинции. Виждам лицата им. Тук са Карадин от замъка Тормънт, Азрух и Чламаш, както и Илгамут с кривата уста и един висок таркаанец с червена брада…

— В името на Лъвската грива, това е старият ми господар Анрадин! — обади се Брий.

— Ш-ш-ш-т… — смъмри го Аравис.

— Ето, тръгват с тарана. Ако чувах така ясно, както и виждах, нямате представа какъв грохот щеше да долети! Удар след удар, а никоя порта не е вечна. Не, чакайте! Нещо гори на Стормнес. Подплаши птиците. Излитат на големи ята. Я пак почакайте… Не виждам още… А, сега виждам! Цялото било е потъмняло от конници. Ох, защо не се подредят в редица. Сега превалиха билото, които и да са. О, виждам вече знамето им. Нарния! Нарния! Това е червеният лъв. Сега препускат с всички сили надолу. Различавам крал Едмънд. Има една жена зад стрелците. О!…

— Какво става? — попита Хуин, останала без дъх.

— Всички котки се втурват от лявата страна на редицата.

— Котки? — изненада се Аравис.

— Големи котки… Леопарди и други такива — уточни Отшелника припряно. — А, сега разбирам… Котките затварят кръга и обкръжават конете без ездачи. Хубав удар. Конете на калормените вече са полудели от страх. Сега котките са сред тях. Но Рабадаш прегрупира редиците. Разполага със стотина конници. Готови са да посрещнат нарнийците. Между двете редици има само стотина стъпки. Петдесет… Различавам крал Едмънд, лорд Перидан. В редиците на нарнийците има и две деца. Защо ли кралят е допуснал да участват в атаката? Само десет стъпки… Ето, срещнаха се! Великаните отдясно вършат чудеса… А, един е повален… Прострелян в окото, предполагам. В центъра нищо не се вижда. По-ясна е картината вляво. Ето ги отново двете момчета. В името на Лъва! Едното е принц Корин, а другото прилича на него, сякаш са две капки вода. Това е вашият Шаста. Корин се сражава като мъж. Уби един калормен. Сега различавам малко по-ясно какво става в средата. Рабадаш и Едмънд за малко да се изправят един срещу друг, но войниците им попречиха.

— Ами Шаста? — попита Аравис.

— Олеле, какъв глупак! — простена Отшелника. — Клетото храбро глупаче! Нищо не разбира от такива неща. Въобще не използва щита си. Цялата му страна е оголена. Представа няма какво да прави със сабята. А, като че ли се сети. Размахва я диво… За малко да отреже главата на понито си, а не е сигурно дали тепърва няма да го направи, ако не внимава. Някой я изби от ръката му. Това си е истинско убийство да изпращаш дете в битка — няма да живее и пет минути. Наведи се, глупчо! О, повален е.

— Убит ли е? — обадиха се едновременно три гласа притеснено.

— Откъде да знам! — възкликна Отшелника. — Котките изпълниха задачата си. Всички коне без ездачи са или мъртви, или бягат. Калормените няма да се измъкнат без тях. Сега котките се насочват към сърцето на битката. Скачат върху мъжете с тарана. Таранът е хвърлен на земята. О, добре, добре… Портите се отварят отвътре. Защитниците ще излязат! Ето ги първите трима. В средата е крал Лун, а братята Дар и Дарин — от двете му страни. Следват ги Тран, Шар и Кол с брат си Колин. Те са десет… двадесет… вече са тридесет. Калормените се насочват срещу тях. Крал Едмънд раздава страхотни удари. Току-що отсече главата на Карадин. Много от калормените хвърлят оръжието си и хукват към гората. Останалите са обградени отвсякъде. Великаните настъпват отдясно, котките — отляво, а крал Лун — отзад. Вече остана съвсем малка група от калормени, обкръжен от всички страни: сражават се, опрели гръб в гръб. Твоят таркаанец падна, Брий. Лун и Азрух са в двубой. Кралят като че ли печели… Кралят добре се справя… Кралят победи. Азрух е повален. И крал Едмънд е повален… Не, изправя се. В схватка е с Рабадаш. Бият се до самата порта на двореца. Няколко калормени се предават. Дарин уби Илгамут. Не виждам какво стана с Рабадаш. Облегнал се е върху стената на двореца, изглежда мъртъв, но не съм сигурен. Крал Едмънд се бие с Чламаш, но иначе битката е приключила. Чламаш се предава. Битката приключи. Калормените са напълно разбити.