Питър Строб - Джулия

След като изгаси осветлението, Марк се съблече в тъмното и се чудеше къде ще спи. Джулия лежеше облечена на дивана, потънала в дълбок сън. Не смееше да я безпокои. Състоянието й му изглеждаше опасно и потвърждаваше всичко, което му беше казала Лили. Струваше му се, че бе достатъчно само едно докосване и тя щеше да потъне в необратима лудост. Това, което каза за Магнус, го разстрои. То му припомни още веднъж, че тя беше жена на заварения му брат въпреки всичко, което се бе случило през последните две седмици. Марк много добре знаеше, че Магнус беше по-силен от него и че нямаше да се поколебае да го пребие, само при подозрението, че спи с Джулия. Магнус го беше бил два пъти в детството му и той избягваше да си спомня този оскърбителен опит. Извади от шкафа индианско покривало, което едно момиче, чието име вече не си спомняше, му беше дало преди много време, зави се с твърдата тъкан и се настани в креслото.

Магнус сякаш беше навсякъде, скрит зад всеки камък, във всеки ъгъл. Ако се вярваше на Джулия, мъжествеността на Магнус бе заченала Оливия Ръдж, този фантастичен призрак, от когото бе обсебена. Въпреки че бяха почти еднакви на ръст, Марк винаги си представяше Магнус много по-висок от него, двойно по-едър, с много по-внушително присъствие. В състояние ли беше наистина Лили да го контролира? Предложението й беше отличен пример за възнаграждение срещу направени услуги. Но то щеше да бъде валидно само, ако Магнус признаеше, че усилията му да убеди Джулия заслужават отплата. Марк знаеше, че Магнус го смята за некадърен, почти незначителен индивид, но не мислеше, че той ще се опита да го изиграе. Във всеки случай бе сигурен, че никой от тях двамата не можеше да позволи на Джулия да напусне Англия.

Марк се настани удобно, доколкото беше възможно, въпреки че главата му непрекъснато падаше от облегалката, а завивката го драскаше като шмиргел. Джулия лежеше все така неподвижна под чаршафа. Магнус и Лили имаха право: беше й нужна дълга почивка под лекарски контрол. Досега Марк откликваше на всичките й моментни капризи, доколкото те я отдалечаваха от Магнус, но вече трябваше да внимава. Академичната му кариера беше стигнала възможно най-ниската си точка. Питаше се дали щеше да издържи още дълго време отегчението от преподаването. Книгата му бе една химера, мъртвородена, нещо, което винаги е било само илюзия. Преподаването беше единственият източник на доходи, като се изключи смешното наследство, което Гревил Лофтинг му беше завещал. Този стар мръсник изобщо не беше помислил за равностойно разделяне на богатствата си. В сравнение с Джулия, той съвсем не беше богат.

Джулия изпъшка и промърмори нещо на сън.

Той очакваше, че главоболието, което го обхвана на Плейн Три Хаус и го държа четири часа непрекъснато, ще се разбуди при пристигането на Джулия, но не усети и най-малък признак. Може би причина за това беше нейното състояние — една толкова слаба, толкова беззащитна Джулия, не можеше да отключи механизма — какъвто и да беше той, който причиняваше главоболието му. (През последните дни имаше чувството, че някаква нажежена до червено топка, някакъв чужд предмет беше проникнал в мозъка му.)

Чу гласа на Джулия:

— Марк?

— Тук съм. На фотьойла.

— Защо не си до мен?

— Размишлявах.

— А… — каза Джулия, полузаспала.

Така ли говореше на Магнус нощем, за да дойде при нея в леглото? Тази мисъл го разстрои и той стана, за да погледне Джулия. С потънало дълбоко във възглавницата лице, обградено от разрошената й коса, сега тя приличаше много повече на другите жени, чиито глави бяха почивали на тази възглавница.

В съня си тя произнесе съвсем ясно името му.

Без да го иска, Марк си представи тежкото достойно тяло на Магнус да ляга върху Джулия, да подпира корема си на нейния и разтваряйки краката й, да я обладава с цялата си увереност. Тя му принадлежеше. Марк виждаше как ръцете на Магнус я обгръщат, докато краката на Джулия намираха опора върху ханша му. Пенисът му се изправи срещу твърдата тъкан, той отхвърли покривалото и отиде да легне на дюшека до Джулия. Малко по-късно през нощта, след кратка борба с копчета и ластици, почувства духът му да преминава неподозирани разстояния, докато се нахвърляше върху жената на брат си. Беше все едно да се любиш, след като си взел ЛСД, но и това сравнение беше непълно, защото през цялата останала част от нощта той бе носен от видения. Той беше една великолепна сексуална птица, която оплождаше небето, лъчезарната и невинност притъпяваше миризмите на пот и мръсни съдове.