Питър Строб - Джулия

Джулия вдигна напрегнатото си лице към него и го погледна, без да разбира. Очевидно бе забравила за чека.

— Всъщност, няма значение — каза той и я притисна отново в ръцете си. — Какво ти се е случило?

Тя постави едната си буза върху рамото му и изчака дъхът й да се успокои.

— Всичко се случи — каза. — Тя ще ме убие. Видях… видях… — Джулия го гледаше втренчено право в очите, но мозъкът й не възприемаше това, което виждаше.

— Ти си видяла… — окуражи я Марк и погали бузата й, но тя не реагира.

— Докато идвах насам, ми се струваше, че съм в Америка. Имах чувството, че минавам през Бостън. Търсех входа на магистралата, за да отида в Ню Хемпшир. Отивах при дядо ми, в долината. Смешно, нали?

— Прекалено си напрегната — каза Марк.

— Тя ще ме убие — повтори Джулия. — Никой не може да й попречи. Не искам да умра. Може ли да остана с теб тази нощ? Целият си мокър. — Тя докосна лицето му. — Защо си мокър?

— Излизах. Прекарах малко време с Лили. Говорихме. Говорихме за теб. — Той се усмихна на Джулия. — Прибрах се точно преди ти да дойдеш. Ела, влез.

Заведе я в стаята, помогна й да седне на една възглавница и свали обувките й. После избърса краката й с кърпа, изсуши ръцете й. Накрая попи леко лицето й.

— Имаш нова синина.

— Паднах на улицата. Тя си играеше с мен.

— Какво ти е на китката? — Погледна изумен дебелата, мръсна превръзка, която се показваше от блузата.

— Порязах се. Не го направих нарочно. Точно я бях видяла. Опитах се да ти се обадя. — Гледаше втренчено стената, като че ли сега, след като Марк я беше приел, не можеше да направи нищо повече за нея. — Искаше да направи така, че да ме прегази една кола. Като мисис Флъд. Да убие някого не означава нищо за нея. Тя обича това. И кара други хора също да го обичат.

— Момент — каза Марк, разтривайки ръцете й. Беше клекнал пред Джулия и гледаше разстроения й поглед. — Коя е тази „тя“. Малкото момиче, за което вече ми говори? Оливия Ръдж?

Джулия моментално излезе от вцепенението си.

— Не съм ти казала името й — каза тя и дръпна ръцете си.

— Лили ми каза. Преди малко.

— Лили не иска да ми повярва. Тя не може. Заради Магнус.

— Не се безпокой за Лили. И какво, това момиче?

Джулия погледна с умиление една мравка да излиза изпод ризата на Марк и да си проправя път по яката му. Мравката — малка, червена и много подвижна — бързо слезе по яката, мина по гърдите му и отново изчезна някъде под ризата на Марк.

— Тя иска да те убие ли?

— Да.

— Тя знае, че ти си разбрала как е умряло онова дете, не си спомням вече името му, преди двадесет години.

— Джефри Брейдън. — Джулия мислеше за мравката, представяше си как се бори с космите по тялото на Марк. Зави й се свят, като че ли беше пияна.

— И сега тя иска смъртта ти.

— Вече уби двама други мъже. Пол Уинтър и Дейвид Суифт. Идвам от апартамента на Суифт. — Джулия говореше с равен глас, без да изпуска от очи ризата на Марк. — Може ли да легна на леглото ти?

— Наистина мисля, че ще направиш най-добре.

Той й помогна да стане и да отиде до поставения на земята дюшек. Зави я с чаршафите и одеялата, които се бяха свили на топка в долната част на дюшека. След това отмести дрехите и чиниите, за да не му пречат, и седна на земята до нея.

— Ще потърся приспивателно — каза й той. — Това ще ти помогне да се отпуснеш.

— Нямам нужда от сън.

— Трябва да си починеш. — Марк сложи една мръсна възглавница под главата й и, като остави Джулия да гледа в тавана, отиде до потърси в кухнята шишенце с хапчета и чаша вода.

— Това е само валиум — каза той като се върна.

— Взимам прекалено много хапчета — промърмори Джулия, но все пак се съгласи да глътне едно. После се обърна към него с ясен поглед — той видя как се свиха зениците й — и каза: — Разбрах, че Магнус е неин баща. Ето защо съм аз. Ето защо искаше мен, още от началото.

— Хайде, затвори очи, Джулия. Ще говорим за това утре сутринта. Имаме куп неща да си кажем. Ще видиш.

Джулия затвори послушно очи.

— Измих си ръцете, защото бяха целите в кръв. — Обърна глава към Марк и отвори очи, за да го погледне. — Искам да ме пазиш. Само тази нощ. Моля те.

Без да иска, Марк се загледа в очертанията на бедрата на Джулия, и забеляза следа от нещо кафяво-червеникаво върху ръба на панталона й. Почувства как цялото му тяло потрепера, като че ли беше пипнал електрически кабел.

— Мисля, че ще повърна — чу да казва Джулия. — Чувствам се толкова странно… Не искам да умра. Марк, не искам да умра.