Питър Строб - Джулия

На сутринта Марк излезе да купи яйца, бекон и хляб. Останала сама в мръсната стая, Джулия започна да плаче. Чувстваше се изоставена, слаба, забравена на сиви брегове. Дори Марк беше безсилен да я върне в нормалния свят на хората или да я извади от тази унила пустиня. След като плака няколко минути, опъна чаршафите на дюшека. Бяха мръсни и на петна, но със съзнателно усилие Джулия си наложи да не обръща внимание. Помисли си дали полицията беше намерила трупа на Дейвид Суифт и ако да, дали вестниците бяха писали нещо. Суифт не беше син на генерал. Трябваше да каже на някого какво се бе случило. Марк само се беше престорил, че й вярва, а и тя беше прекалено изтощена и покъртена, за да му обясни всички случки от вечерта. Даде си сметка, че познаваше само един човек, на когото можеше да се обади.

Лили вдигна телефона след първото иззвъняване, като мислеше, че Магнус най-после беше открил какво трябваше да се направи, за да сложат Джулия на сигурно място.

— Да? — каза тя и обгърна с блеснал поглед вазите си, иранския си параван, коня на Стъбс. Гласът на Джулия достигна до нея и неговата излинялост я накара да повярва във вечността на всяка една от своите вещи.

— Лили? Чуйте ме, Лили, имам да ви кажа някои неща.

— Но къде сте, за Бога — каза тя веднага. — Ние с Магнус се опитвахме да ви се обадим снощи, но вие не си бяхте вкъщи.

— Прибрах се сега — излъга Джулия. — Бях навън през цялата нощ.

— Мислите ли, че това е разумно, скъпа? Всички ние имаме впечатлението, че ви трябва много почивка. С удоволствие ще ви помогна да пренесете част от багажа си и да се настаните тук. Така няма да сте съвсем сама…

— Много е късно за това — каза Джулия с отслабнал глас.

— Говорете по-близо до слушалката, скъпа.

— Трябва да ми повярвате, Лили. Никой друг няма да ми повярва. Вие сте единственият човек, с когото бих могла да говоря.

Тя изглеждаше далечна и отчаяна. Лили си я представи за миг като малък силует, летящ на запад, като самолет на хоризонта, който става все по-малък и по-малък.

— Пак сте се притеснявали. Защо не дойдете тук за известно време и да ми разкажете всичко?

— Лили, Магнус е бащата на Оливия. Знам го. Той е посещавал Хедър Ръдж — в моята къща. Видях една снимка, на която те са заедно тук, по-малко от една година преди раждането на Оливия. Той е баща на Оливия, Лили. Затова тя е избрала мен. Миналата нощ я видях да убива един човек. Дейвид Суифт. Той я е познавал и каза повече неща, отколкото трябваше, като Пол Уинтър. Тя е накарала някого да ги убие. Пристигнах точно след това, той умираше. А сега е мой ред, Лили, оставам само аз. Мой ред е.

Лили едва чу края. Когато Джулия й съобщи, че Магнус е баща на момиченцето, веднага усети, че й казва истината. Вътре в нея избухна гняв срещу лъжите на Магнус. Чувстваше се напълно измамена.

— Сигурна ли сте в това, което казвате за Магнус? — успя да произнесе.

— Абсолютно сигурна — каза убитият глас на Джулия. — Затова тя ме преследваше. Всичко съвпада.

— Господи! — изуми се Лили, съзирайки веднага едно друго съвпадение. — Давате ли си сметка за това, което казвате, Джулия? Вярно е, има причина, поради която Оливия се е спряла точно на вас. Магнус…

— Магнус и Кейт — прошепна Джулия. — Магнус и Оливия. Разликата е, че Оливия носи злото в себе си. И че знае как да контролира съзнанието на хората.

— Това е ужасно важно, Джулия — казах Лили, а съзнанието й прехвърляше различни възможности.

— Потърсете името на този човек във вестниците — каза Джулия, без да я слуша. — Суифт. Бил е част от бандата й. Той ми разказа как е бил убит Джефри Брейдън, а тя е накарала да убият него. Видях тялото… видях кръвта му, целият беше в кръв.

— Джу…

Но Джулия беше затворила. Лили се обади веднага у тях, слушаше иззвъняванията и я подканяше на висок глас:

— Вдигнете! Вдигнете!

Затвори след дълго упорство и, като чу отново сигнала, избра номера на Магнус в Гайтън Роуд.

— А, Лили, ти ли си. Не мога да направя чудеса, знаеш. Има два или три начина. Но ще стане. Ще ти се обадя довечера, за да ти кажа точно.

— Не ти се обадих за това — каза тя раздразнено. — Искам да ти задам един въпрос, Магнус, и искам ти да ми кажеш истината.

— Какво има още? — попита той и се опита да прикрие прозявката си, а това вбеси Лили.

— Ти ли си баща на това нещастно дете? На малката Ръдж? Току-що говорих с Джулия по телефона и тя твърди, че има доказателство, че ти си неин баща.

— Как се изрази, Лили. „Доказателство“ ли каза? — Тонът му издаваше забавна доверчивост, което означаваше признание.