Питър Строб - Джулия

— Марк е един беден неудачник. При него никога нищо не е вървяло както трябва. Впрочем, ти добре го знаеш.

— Това, което не върви при него, си ти и аз го знам, разбира се. Но тя едва-едва го познава, Магнус.

— Да, искам да я държа настрани от Марк.

— Говорил ли си някога на Джулия за неговите депресии?

Той поклати глава:

— Това беше отдавна.

— Разбираш какво искам да кажа. Тя познава Марк само повърхностно. От друга, страна знае, че е много привлекателен.

Сега Магнус я слушаше.

— Значи разбираш смисъла на думите ми и е безполезно да отричаш, че това те измъчва, а и мен много ме безпокои. Ако можем да я накараме да влезе в болница, поне този проблем ще бъде уреден. Ето как виждам аз нещата: най-напред трябва да я убедим, независимо по какъв начин, да напусне онази къща и да дойде да се настани в моята стая за гости. Може да… искам да кажа, че вратата се затваря от външната страна.

— Да — каза Магнус. — Но абсолютно ли си сигурна, че няма нещо вярно в историите, които разправя? Един следобед видях Кейт на прозореца на стаята й. Това беше същия ден, в който ударих онзи кретен. Сигурен съм, че беше Кейт. Трудно мога да се излъжа, що се отнася до нея. Дъхът ми спря. И почувствах… някои неща в тази зловеща къща. Не знам как да го опиша. Всичко, което знам, е, че искам тя да си иде оттам. Тази къща ужасно ме ядосва.

— Ти сам се ядосваш — каза Лили спокойно. — Виждаш дъщеря си, която страшно ти липсва; Джулия е обсебена от една стара, отпреди четвърт век история — едно престъпление, в което майка намушква дъщеря си. Спиш и се храниш нередовно, а Джулия буквално се изтощава. Нищо чудно, че имате халюцинации. А да си представя Джулия, свързана със спиритични проявления е просто абсурдно!

— Как можеш да бъдеш толкова сигурна? Аз също мислех така преди да видя Кейт.

— Едно видение — каза Лили с пренебрежение. — По целият свят разни фантоми се появяват на хора, които са разстроени Или са яли и пили много. Магнус, твоята специалност е правото, а тази е моята. Уверявам те, ако някой дух се появи на някого в това семейство, ще бъде на мен. Ако толкова непосветена в това личност като Джулия получи истинско видение, тя изобщо няма да знае как да го изтълкува. С цялото си уважение, което ти дължа, позволи ми да те уверя, че когато някоя личност без опит си внуши, че е в контакт с дух, това създава у нея известен вид хипноза; нейното въображение се развихря, появяват се напълно налудничави мисли и освен това успява да накара и други хора да повярват в тях. Трябва да призная, че и на мен самата ми се е случвало нещо подобно.

— Скоро ли?

— Да.

— Ти също си видяла Кейт! — Кръвта се бе качила на лицето му.

— Не, но ако ви бях слушала достатъчно дълго време, теб и Джулия, това би могло да ми се случи. Видях — или така мисля — нещо много по-обикновено.

— Какво? — Магнус сякаш се бе издул, бе станал по-голям и Лили я хвана малко страх от него, но усещането беше прелестно.

— Всъщност въобразих си, че виждам мисис Флъд — каза тя и Магнус отново се отпусна на стола. — Това просто показва до каква степен трябва да внимаваме, да не се оставяме да бъдем повлияни от халюцинациите на Джулия.

— Но ако тя е права? И ако аз наистина имам право, ако това не се дължи чисто и просто на свръх умора?

Но от тонът му Лили разбра, че в действителност той не го вярва.

— В такъв случая мисля, че ние всички бихме били в опасност. Веднъж на свобода, всеки отмъстителен и разрушителен призрак черпи сили от собствените си злодеяния. Дори би могъл да успее да контролира някой достатъчно слаб дух, за да се разтвори към него. Но тези случаи са много редки. Не повече от един за цял век. По-голямата част от това, което наричаме „зло“, се дължи на липсата на въображение.

— Повечето от убийците са много нещастни хора. Аз съм защитавал няколко такива, за които би могло по-скоро да се каже, че убийството „им се е случило“, а не, че са го извършили.

— Точно така — съгласи се Лили. — И мисля можем да отхвърлим предположението, че се отнася за истинско появяване.

— В такъв случай какво видях на прозореца? И какво почувствах в къщата?

— Видял си и си почувствал собствения си страх. След като подобно нещо може да се случи на толкова стабилен мъж като моя брат, мисля, че е време да се сложи ред в цялата тази история. Не трябваше никога да представям мисис Флъд на Джулия. Не трябваше да позволяваме на Джулия — нито ти, нито аз — да се оставя на болезненото си въображение относно смъртта на Кейт.