Питър Строб - Джулия

— Не — простена тя и гласът й я накара да изплува от сън. — Не!

Още чувстваше последния допир на ръката, плъзгаща се между бедрата й: едновременно беше уплашена, повдигаше й се и беше възбудена. Събуди се напълно.

Беше сънувала Кейт. Нещо ужасно ли беше сънувала? Проследи шумоленето на роклята на Хедър Ръдж, която слизаше на пръсти по стълбите. Сега мисълта за Кейт я плашеше. Тя осъзна колко много трябва да я мрази Кейт. Беше затворничка на едно ужасно раздвоение, тялото й беше поело пътя на освобождаването, съзнанието й беше вцепенено от нещо, логически необяснимо. Почувства се осквернена завинаги и бавно плъзна ръката си към онази част на своето тяло, която се нуждаеше да бъде докосната още веднъж. Чувстваше се подобно на измъчения жив призрак на Хедър Ръдж. Тялото й имаше мирис на траур и на провал, на напразни усилия.

На следващата сутрин набра с трепереща ръка номера, който Роза Флъд и беше оставила. За пръв път в живота си пиеше алкохол сутрин — една голяма глътка чисто малцово уиски с вкус на пушек, което се насили да преглътне още докато беше по пеньоар. Веднага изпита желание за повторна глътка. Внезапното загряване, приятното отпускане, притъпеното съзнание предизвикаха обезпокояващото усещане, че отново се намира в болницата, няколко секунди след сутрешната инжекция. Сега знаеше защо някои хора пият сутрин; беше по-добре; отколкото закуска. Побърза да затвори бутилката и се отправи към телефона — отстрани стоеше бялата визитна картичка, която й беше дала мисис Флъд.

Представи си как телефонът звъни в стерилната белота на малкото жилище на мисис Флъд. Иззвъня шест пъти, седем пъти, но никой не отговори. Дали все още беше там, охранявана от своя женски папагал и от големите сантиментални очи от гравюрата на Кин? Беше абсолютно наложително да говори с нея: какво ли щеше да й каже или да й признае, след като Джулия вече знаеше историята на Хедър и Оливия Ръдж? На десетото позвъняване някой вдигна слушалката.

— Да? — чу се гласът на млада жена.

— Бих искала да говоря с мисис Флъд. Роза Флъд. Обажда се Джулия Лофтинг.

— Един момент. — Джулия чу приглушени гласове; младата жена беше прикрила слушалката с ръка, за да говори с някого.

— Леля ми казва, че не може да говори с вас.

— Зле ли се чувства? — попита Джулия.

— Зле? Вие би трябвало да знаете по-добре от мен. Вие сте я довели вкъщи. — Младото момиче говореше с такъв акцент, че на Джулия й беше трудно да я разбере. — Вие и онази банда откачени сте я довели до това състояние.

— О!

— Точно така, вие и тези другите смахнати. Може би мислите, че това е добре? Бедната жена дори не взима пари, за да забавлява вашите развратници…

Един друг глас се чу на по-заден план и жената отново покри слушалката.

— Кажете й, че имам новини — настоя Джулия. — Ужасно е важно.

— … тя казва, че има новини… Сигурна ли си? Наистина ли искаш?

Миг по-късно се чу гласът на мисис Флъд:

— Аз съм — каза тя, като се владееше с голямо усилие.

— Джулия Лофтинг е. Как сте, мисис Флъд? Много се притеснявах за вас.

— Запазете притесненията за себе си. Какво искате да ми кажете?

— Ето какво, мисис Флъд. Случайно прочетох в книга за Кенсингтън една история, която засяга моята къща и на всяка цена трябва и вие да знаете. Чувате ли ме, мисис Флъд? Чувате ли ме, мисис Флъд? Тази къща принадлежала на някоя си Хедър Ръдж, американка, която имала дъщеря на име Оливия. И тя убила дъщеря си, намушквайки я с нож. Моята собствена дъщеря умря по същия начин — тя се задушаваше, мъжът ми искаше да й спаси живота, но вместо това я уби. Другото момиченце е било убито в тази къща, преди повече от двадесет години. Това ли видяхте вие? Това ли е видяла мис Пинър в банята?

— Нямам представа какво е видяла мис Пинър — каза мисис Флъд.

— Мисис Флъд, би ли било възможно… възможно ли е моята дъщеря да се връща и да ме обсебва? Да се опитва да ми стори нещо лошо? Това ли искахте да кажете онази вечер? Опита ли се тя да ви навреди? Дъщеря ми играе ли някаква роля във всичко това? — Истерични сълзи напираха в гърлото ий и тя спря, за да се успокои. — Нищо ли не можете да направите, за да ми помогнете, мис Флъд?

— Върнете се във вашата страна.

— Не можете ли да ми кажете какво видяхте?

— Абсолютно нищо не съм видяла.

— Все пак вие казахте… едно дете и един мъж. Кейт и Магнус.

— Нищо не съм видяла. Мис Пинър е една стара глупачка и тя също нищо не е видяла. Идете си от тази къща, заминете от тази страна. Ето всичко, което мога да ви кажа.