Питър Строб - Джулия

Стана внезапно, с разтуптяно сърце. Може би Хедър Ръдж беше промушила Оливия в същата стая! Оливия е умряла от същата смърт, както и Кейт, с бликаща кръв, която сякаш желае единствено да напусне живото тяло, изтичаща на това място, тук в един отдалечен отрязък от времето… В паниката си Джулия трябваше да се спаси, да избяга.

Не, това не можеше да бъде вярно. Тази стая вероятно беше стаята на Хедър, а Оливия е заемала някоя от по-малките стаи на коридора — сигурно там е извършено убийството.

Защо ли се интересувам толкова от тази история, от тези хора? — се запита Джулия и веднага намери отговор: защото това би било някакво обяснение.

Джулия се беше разсънила напълно, като че ли току-що бе изпила три чаши кафе. Искаше й се да се обади на Марк, да види Лили; искаше също да се обади на Еда Ролф, за да я попита за името на клиниката, където Хедър Ръдж беше затворена от двадесет и четири години. Но Хедър Ръдж присъства тук — каза си Джулия, тя е част от характера на тази къща и все още живее тук, слиза и се качва но стълбите, шумолейки с роклята си, отмята покривката на леглото, тича към вратата, за да посрещне някой приятел или любовник — затворена в една сфера на времето. Всеки момент съществува паралелно с друг момент. Но защо мис Пинър беше припаднала? Какво бе видяла?

Вместо отговор от приземния етаж се чу леко потропване. Този шум тя вече беше чувала веднъж, когато, сгушена зад пердетата, забеляза неподвижния силует на Магнус в градината. Шум от нещо, което е навън и което иска да влезне. Джулия си даде сметка за парадоксалния факт, че сега Магнус я плашеше по-малко, отколкото преди да прочете историята за Хедър и Оливия Ръдж — Магнус все пак беше от плът и кръв. Около нея живееше миналото на къщата, ехо от нейното собствено минало. Джулия продължи да лежи и да слуша шума, който наподобяваше леко почукване по френския прозорец. След няколко минути тя взе „Досиетата на Белия дом“ и чете упорито два часа, почти до средата на книгата, преди да потъне в сън, без дори да е изгасила светлината. Шумът, търпелив и настойчив, продължи да отеква в къщата.

Окъпана в пот, тя сънува Кейт.

Два часа по-късно Джулия се събуди с усещането, че току-що са я докоснали — не, че са я погалили. Лампата светеше. Тя протегна ръка, за да я изгаси. В стаята беше още по-топло, отколкото когато се прибра; цялото й тяло беше обляно в пот. Завесите падаха тежки и неподвижни. В тази стая въздухът не се обменяше, а стоеше на едно място, топъл и плътен. През пердетата се виждаше небето, по-светло от стаята. Джулия още усещаше върху одрасканата си дясна страна спомена от допира на нежно галеща ръка. Беше съвсем лек, съблазнителен, успокояващ допир. Разбира се, в стаята нямаше никой друг; тя си беше измислила тази милувка, в отговор на някаква нужда.

Джулия се зави отново в чаршафите и се опита да се отпусне. Долу шумът бе спрял — Магнус не беше успял да я накара да излезе от стаята си и да броди из къщата и се беше прибрал в къщи. Поне този път бе претърпял неуспех. Джулия затвори очи и скръсти ръце върху стомаха си. Може би Хедър Ръдж бе кърмила Оливия в тази стая, говорейки й като на бебе… Може би мисис Флъд бе видяла Хедър да се отнася грубо с дъщеря си. Едно такова събитие не престава да се връща към мястото, където се е случило, да се отразява там… Мисълта на Джулия се понесе свободно. Тя чу няколко такта музика: един голям оркестър, като че ли свиреше по радиото — после това изчезна, както всичко останало. Веднага потъна в сънища, които нищо не отличаваше от сънищата наяве. Отново я погалиха. Отстрани на нейните ръце, други ръце я докосваха нежно, настойчиво. Малки ръце, които леко се спускаха по тялото и. Те се спираха, после отново продължаваха милувките си. Джулия видя Кейт до себе си. Милувките бяха като музика — нежни, подвижни, на няколко нива. Джулия се почувства безкрайно успокоена, безкрайно утешена. Малките подвижни ръце бяха подобни на езичета, които я ближеха. Тя се отдаде на това утешение. Подхранени от продължителните милувки, откъси от сънища преминаваха през съзнанието й. Бяха седнали с Марк на сивото канапе и си казваха думи, които тя не можеше да чуе. Марк държеше ръката й. Тя плуваше в басейн с топла вода, толкова топла, като в баня. Не носеше бански костюм, водата се плъзгаше по тялото й като олио. Кожата й дишаше. Слънцето над нея беше силно. Милувките пробягваха леко по тялото й, което се отваряше. Марк и Кейт. И изведнъж — рязко и шокиращо — нищо друго освен Кейт.