Питър Строб - Джулия

— Тук — каза мисис Флъд, като посочи една врата. Тя живееше на приземния етаж и това не изненада Джулия.

Джулия й помогна да прекоси малкото аскетично жилище до спалнята, където един прашен папагал спеше в клетката си. Стаята, малко по-голяма от шкаф, побираше тясно легло и миниатюрен гардероб. По белите стени бяха окачени кръстове, карти на небесния свод и десетина любопитни малки картини, които Джулия едва забеляза. Лили беше отишла в кухнята, за да провери дали няма да се намери нещо, което да даде на мисис Флъд, а Джулия помогна на старата жена да си легне и се наведе да изуе ботите й. Докато се опитваше да развърже възлите, усети една силна, груба ръка върху тила си.

— Вървете си — изкряка мисис Флъд.

— Исках само да ви помогна — каза Джулия, като вдигна очи към сбръчканото лице на мисис Флъд. Мислеше си дали тя няма някакви проблеми със сърцето.

— Не. Искам да кажа, напуснете тази страна — избоботи мисис Флъд, чийто дъх вонеше като на лешояд. — Върнете се в Америка. Там… където е… вашето място. Тук е опасно. Не оставайте.

— Опасно? Тук, в Англия?

Мисис Флъд закима силно с глава, сякаш трябваше да накара някое умствено изостанало дете да я разбере, после се отпусна върху възглавницата.

— Заради това, което ми казахте ли? Какво видяхте?

— Едно дете и един мъж. Бъдете предпазлива. Може да ви се случи нещо.

Тя затвори очи и започна шумно да диша през устата. Джулия, която се беше втренчила в стената пред себе си, изведнъж забеляза, че гледа една гравюра от Кийн.

— Този мъж моят съпруг ли беше? — попита тя.

— Това е вашата къща — каза мисис Флъд. — Трябва да заминете.

Повдигна отново масивното си лице към Джулия и хвана ръцете й.

— Чуйте ме! Аз се преструвам. Аз си измислям разни неща. Заради другите. Мистър Пиго. Мис Пинър. За да не ги разочаровам. Но не за всичко. Трансценденция… всички тези истории — лъжа, това е лъжа. Но аз виждам някои неща. Аурата — това е реалност. Аз ги хипнотизирам, ако искат. Сега се страхувам. Видях един мъж и едно малко момиче. Вие сте в опасност заради тях. Аз също. В опасност. Те са лоши. Злокобни.

— Този мъж моят съпруг ли беше?

— Заминете — простена мисис Флъд. — Умолявам ви.

— Моля ви, мисис Флъд, кое беше това момиче? Трябва да ми кажете.

Старата жена се обърна настрана като стенеше. От тялото и се носеше миризма на развалено.

— Заминете — каза тя пак.

На връщане в таксито Лили поиска да разбере какво се беше случило.

— Тя беше напълно изплашена! Какво ви каза?

— Не съм сигурна, че разбрах добре — отговори Джулия в своя защита.

Малко след това шофьорът на таксито трябваше да признае, че се е объркал и те обикаляха по черни, потискащи улици, преди отново да намерят пътя. Джулия също слезе на Плейн Три Хаус и плати курса, въпреки протестите на Лили — това й коства почти всички пари, които носеше в себе си. Тя се прибра, като мина покрай парка. Гласове и смях долитаха от мрака отвъд затворените решетки.

Като пристигна вкъщи обиколи всички стаи, без да знае какво точно търси, и не намери нищо. Повечето лампи бяха светнати и къщата изглеждаше празна и изоставена, като че ли никой не живееше в нея. Полупразните чаши от шери сякаш бяха залепнали по масите. Една от тях се беше обърнала и на килима имаше тъмно петно с неправилни очертания. Без съмнение заради това, което й бе казала мисис Флъд, къщата й се стори недоброжелателна — „злокобна“ — тази необичайна дума, с която си беше послужила старата жена.

Докато минаваше през необитаемите стаи, в които мебелите бяха покрити с калъфи и където сякаш се беше настанила празнотата, Джулия се почувства изпразнена от същност; търсеща не знам какво, не знам къде. Тези прашни стаи, където нищо не беше докосвано от много дълго време, бяха вледенени от самота. Тя провери радиаторите и установи, че тук те бяха изключени. Къщата представляваше голяма и силна конструкция, която я отхвърляше, противопоставяше се на нейното натрапване, отказваше да й се подчини. Джулия много силно усещаше тази непримиримост. Повече от всякога имаше впечатлението, че живее в една голяма илюзия, че животът й се беше превърнал в пешка. Навън могъщи сили чакаха да дойде техният миг: един мъж и едно дете.

Обезсърчена тя се качи в своята прегрята стая, която пораждаше чувство на клаустрофобия. Съблече се бързо и хвърли дрехите си върху един стол; преди да си легне, провери радиатора. Беше включен. Джулия чудесно си спомняше, че го беше изключила вечерта, преди деня, в който дойде Марк. Оттогава не го беше пипала със сигурност. Сложи ръка върху радиатора — беше толкова горещ, като че ли никога не е бил спиран. Това означаваше, че е бил включен през цялата нощ, защото тези акумулиращи апарати не работеха през деня. Дали наистина беше проверила снощи? Прокле лошата си памет. Но последната нощ Магнус бе влизал в къщата. Дотам ли беше стигнал да се забавлява да включва парното? В края на краищата защо не, след като беше счупил една ваза и действаше така брутално, както онези хулигани, които тероризираха мисис Флъд. Когато бе ядосан, Магнус беше способен на всичко. Тя още веднъж спря парното и се запъти да си легне, но промени намерението си и потърси лепенка, с която да задържи копчето в положение „изключено“.