Питър Строб - Джулия

Кейт се появи — Кейт, обърната с гръб.

Дълбок глас, подобен на жабешко крякане, изплющя „А! Спрете!“ Джулия дойде на себе си, разтърсена от видението за Кейт, издърпа ръката си от тази на мистър Пиго, като продължаваше да държи ръката на Лили, и отвори очи. Мисис Флъд се беше отпуснала с цялата си тежест на възглавничките на дивана, с пурпурночервено лице. Нищо в нея не съответстваше на представата, която Джулия имаше за спиритичния транс: очите й бяха ококорени, а устните й мълвяха конвулсивно: „Спрете! Спрете!“

— Нещо не е наред ли? — промърмори мистър Пиго. Те гледаха как мисис Флъд се бори, без да знаят как да й помогнат. Лили стисна леко ръката на Джулия, за да й подскаже да не става. Лека-полека лицето на мисис Флъд се просветли и очите й се затвориха. Тя се отпусна, изпразнена от цялата енергия, с тежко и неподвижно лице, видимо освободена от всичката власт. Пред очите на Джулия лицето й побеля като платно.

— Свърши се — промърмори тя. Беше възвърнала нормалния си глас, който все пак трепереше леко, както и ръцете й, които тя скръсти на гърдите си, насилвайки се да диша ритмично.

— Свърши? — учуди се мис Пинър. — Но ние току-що…

— Трябва да спрем — каза мисис Флъд с треперещ глас. — Съжалявам, нищо не мога да направя повече. Не мога да стигна до края. — Джулия разбра, че мисис Флъд беше изплашена. — Дайте ми палтото — заповяда тя, като неумело се опитваше да стане. — Това е всичко за тази вечер. Палтото ми, ако обичате. — Тя отново се отпусна на дивана, изтощена, и Джулия с ужас видя сълзи да блестят върху миглите й.

Членовете на групата бяха станали и стояха неподвижни в мрака, разстроени и нерешителни. Само мис Пинър изглеждаше възмутена; докато тя говореше оживено в ухото на мис Тут, Лили се приближи до мисис Флъд.

— Донесете ми палтото — и каза тя, обляна в сълзи.

— Някой да отиде за вода — каза Лили.

При тези думи мис Пинър се откъсна от оживения разговор, докато Джулия остана като парализирана, неспособна да предприеме нищо.

— Какво става — попита мис Пинър. — Какво ви се случи, мисис Флъд?

— Напуснете тази къща — прошепна мисис Флъд, отпускайки се меко на възглавниците, а устата й ритмично се отваряше и затваряше и сълзите продължаваха да се стичат по месестите й бузи.

— Вода — простена тя.

Мис Пинър се обърна с отчаян вид, но, както забеляза Джулия, тръгна не към кухнята, а към банята.

— Страх я е — прошепна Лили на Джулия. — Какво ви каза тя?

Джулия поклати глава. Мисис Флъд се опитваше отново да говори. Като се наведе към нея, Джулия бе залята от зловонен дъх.

— Опасност — произнесе отчетливо мисис Флъд. — Аз съм в опасност. Вие също.

Беше започнала силно да трепери и когато започна да се задъхва, правейки напразни усилия да стане, остра миризма на оцетна киселина облъхна Джулия. Тя обходи с поглед всекидневната, потънала в мрак, над главите на мис Тут, мистър Пиго и мистър Аркрайт, но никъде не видя Марк. Беше напуснал къщата, без да се сбогува.

Викът на мисис Пинър прекъсна мислите й и Джулия остана замръзнала на мястото си, поставила все така ръце върху раменете на мисис Флъд. Мис Тут излезе тичешком от стаята. Мисис Флъд също бе чула вика, тя се сгърчи и затвори очи. Джулия изтича след мис Тут. Като стигна до банята, видя, че мис Пинър лежеше просната на земята, напряко на вратата. Мис Тут държеше главата на приятелката си в ръце. Джулия прекрачи мис Пинър и влезе в банята. Огледалата отразиха кръглото й лице с широко отворени очи, като я правеха ненормално красива и искряща от здраве. После, за миг, тя видя някой да изчезва от обсега на зрението й. Обърна се бързо, но не видя никого. Ако наистина е имало някой в банята, мис Тут трябва да го е видяла. Джулия пак застана пред огледалото и силуетът се появи отново видим само за миг в периферията на зрението й. Както много други хора, Джулия вече познаваше това явление, предизвикано от крайна изнервеност. Не беше по-необикновено от това да ти се счуе, че някой вика името ти на улицата. Сигурно това или нещо подобно бе изплашило мис Пинър. Джулия се приближи към умивалника, за да налее чаша с вода, и видя синята си рокля, която напълно бе забравила, все още накисната в мивката. Водата беше придобила ръждив цвят, но петното си беше там.

Когато същата вечер малко след единадесет часа се прибра, Джулия веднага се качи да си легне. Имаше усещането, че до края на живота си няма да престане да се страхува — и нейното безпокойство се дължеше наполовина на факта, че не може да определи извора на този страх. Заедно с Лили изпратиха мисис Флъд с такси до тях. След като минаха по сиви, окаяни уличи, които толкова приличаха на улиците от съня й, стигнаха до едно задънено отклонение — на Майл Енд Роуд, където се намираше кооперацията на мисис Флъд. Всички улични лампи бяха счупени и стъклените парчета проблясваха върху мръсните тротоари. Шосето също беше осеяно с парченца от фарове на коли, приличащи на зеленикави камъчета. Една осветена табела над входа на зданието, в което живееше мисис Флъд, осведомяваше, че сградата от сив бетон, приличаща на затвор, представлява заедно с няколко други подобни, резиденция на име „Бастон“. Отпред банди от юноши с разрязани на коленете дънки тичаха и крещяха. Някои от тях се спряха, когато видяха таксито да пристига. Като познаха мисис Флъд, започнаха да крещят: „Мръсна, стара вещица! Мръсна, стара вещица!“. Мисис Флъд не продума в колата през целия път, макар че Джулия на два пъти я попита какво точно се беше случило и какво беше видяла. Възрастната жена упорито беше стиснала устни. Бандата млади хулигани я изплаши още повече и тя отказа да напусне таксито. Лили, която беше седнала откъм страната на пътя, слезе. Изненадани, момчетата млъкнаха за момент. Но след малко подновиха присмехулните си викове, като този път взеха Лили за мишена. Тя просто не им обърна внимание и с помощта на Джулия успя да убеди мисис Флъд да излезе от колата. След като помолиха шофьора да ги почака, двете жени съпроводиха мисис Флъд до двора на сградата, следвани на разстояние от няколко юноши, които крещяха като обезумели.