Питър Строб - Джулия

— Ще ви обещая всичко, което искате. Но ще ви го обещая с по-леко сърце, ако и вие ми обещаете нещо. Бих искала да ми кажете, че ще размислите за възможността да се върнете при мъжа си.

— Но Лили, аз купих къща — каза Джулия, почти смеейки се. — Купих мебели. Това е… просто не е възможно да се покажа пред Магнус. Не мога да ви обещая това. Всъщност, направо ми е невъзможно да мисля за Магнус.

— Все пак имам чувството, че само това правите. — Лили отправи към Джулия въпросителен поглед. Тъй като тя не реагира, продължи:

— Това, което се случи с Кейт, не е ничия грешка, скъпа. Вие двамата направихте това, което трябваше, с голяма смелост. Спомняте ли си, че на следствието ви поздравиха и двамата?

— За нещастие, не мога да направя нищо.

— Би било жалко, ако не сте могли или не сте искали да го чуете.

Лили си даде сметка, че въвлича Джулия в неща, които тя не би могла да погледне открито преди да са минали поне няколко месеца, и устоя на желанието да влезе в ролята на защитник на Магнус относно смъртта на Кейт. Фактите около смъртта на племенницата все още изпъкваха в съзнанието й поне така силно, както и у Джулия. Лили знаеше (и чудесно разбираше), че Джулия беше рухнала след това. Разбираше също, че тя бе започнала да търси нова къща един или два дни след като излезе от болницата, където беше под въздействието на успокоителни. Джулия напусна болничната си стая, само за да отиде на погребението на Кейт и това беше грешка. Това бледо, разстроено, натъпкано с лекарства създание, следвано от фотографите под дъжда — малко вероятно беше Джулия да си спомня тази сутрин. Несъмнено беше започнала да се приготвя за бягството след завръщането си в Гайтън Роуд; може би не е могла дори да погледне Магнус в очите. Разбира се, смъртта на Кейт беше ужасна. Беше се задушила, поглъщайки парченце месо. След като се обадили в „Бърза помощ“ и дълго чакали линейката, докато детето се задушавало, обхванати от паника Магнус и Джулия решили да направят спешна трахеотомия. Когато накрая линейката дошла, Кейт била изгубила цялата си кръв. По думите на Магнус, Джулия останала много спокойна, напълно се владеела: станала странна чак на другия ден. Дори сега, каза си Лили, тя е в трескаво състояние, а и пие прекалено много джин.

— Хайде, разкажете ми за тази къща — каза тя. — На кой номер е на Илчестър Плейс?

— 25-ти.

— Колко любопитно е, че сте избрали точно това място.

А може би и не толкова, след всичко. Лондон е пълен с повторения и съвпадения.

— Какво точно искате да кажете, Лили?

— Брат ми посещаваше често една къща на Илчестър Плейс преди много време. Когато беше в Кембридж. Предполагам, че един от неговите приятели живееше там.

Тази забележка пробуди една позната горчивина у Джулия:

— Магнус и неговите приятели! Колко мъчително е всичко това. Сигурно, защото има толкова стара и силна душа…

— Да, сигурно — отвърна Лили, позасегната.

— Моля ви, извинете ме, Лили — побърза да каже Джулия. — Не можем ли просто да бъдем приятелки. Да забравим Магнус? Искам да започна нов живот; трябва да живея сама, не мога да понеса мисълта за Магнус и ме е страх да го видя. Но държа много на вашето приятелство.

— Вие го имате, скъпа Джулия. Аз ви желая само доброто. Ние сме приятелки.

Джулия почувства, че ще заплаче.

— Ще живея нов живот — каза тя с нотка на предизвикателство. — И искам вие да ми помогнете.

— Разбира се — отговори Лили, като хвана ръката на Джулия, съвсем студена от ледената чаша, по която имаше полепнали няколко зрънца пясък. — Знаете ли, трябва да си намерите някакво занимание — добави тя, когато тихите сълзи на Джулия спряха. — Не бих искала да ви досаждам с приказките си, но ако ви е интересно, можете да дойдете на някое от нашите събирания. Новият ни медиум се казва мисис Флъд. Истинско събитие. Най-чувствителният медиум, когото съм виждала след смъртта на бедния, скъп мистър Кармен. Съвсем обикновена женица, но има учудващо голям талант. Много съм въодушевена от нея… Ако сеансите й ви се сторят старомодни, дори смешни, няма да се чувствам ни най-малко засегната. Все пак това ще бъде някакво занимание за вас…

При друг случай Джулия би намерила някакво извинение, но беше трогната от любезността на Лили и се почувства още по-виновна заради неучтивостта си, проявена преди малко.

— Кажете ми къде и кога? Може би ще бъде забавно. Внезапно разтревожена, добави — Те няма… няма да се опитват да влезнат в контакт с… искам да кажа…