Питър Строб - Джулия

Джулия избърса ръцете и устата си с червеникавите пердета на големия остъклен отвор в антрето. Изведнъж си спомни за петното от кръв и разгледа шева на роклята си. Върху светлосинята памучна тъкан имаше кафеникав кръст, дълъг два-три сантиметра. Петното и се стори по-голямо отпреди. Каква невероятна история — помисли си — сигурно беше намерила тези неща в пясъка по някакво странно съвпадение; това сигурно не беше мястото, където играеше малкото момиченце. Едно дете не би направило подобно нещо — някое момче — може би. Можеше да си представи Магнус като дете как осакатява живи костенурки.

Със студена или с топла вода трябваше да изпере петната? Бяха и казвали стотици пъти, но тя не си спомняше. Оказва се винаги обратното на това, което предполагаш. Реши да опита със студена вода. Пресече отново антрето и отиде в голямата баня на партерния етаж, която съпрузите МакКлинтък бяха облицовали с розови огледала. По принцип твърде конвенционални във вкусовете си, в своите бани МакКлинтъкови допускаха една потайна упадъчност. Ваните и умивалниците бяха от мрамор; ваната на партера приличаше на грамадна раковина, наместена върху пода, кранчетата приличаха на позлатени лебедови човки. Но най-изненадващото бяха стените, облицовани с цветни огледала. Банята на Джулия на първия етаж беше с черни огледала, в които се виждаха бледите отражения на позлатените кранчета. Джулия съблече роклята си и покри с нея мивката, така че изцапаната част падна на дъното. Пусна водата. Да, точно със студена вода трябваше.

Отдръпна се от мивката и се погледна в огледалата. Интересно беше да се види полугола в лице и в гръб. Носеше само бикини и колан. Моята черупка — помисли си тя. Започваше малко да напълнява: внимание с панталоните. Но като цяло намираше, че не изглежда зле. Може би вече не беше плей-гърл, но в никакъв случай не и лелка. Поради розовите огледала, кожата и изглеждаше по-тъмна, с по-здравословен тен, отколкото беше в действителност. Джулия реши да се попече по-дълго време на слънце тази година. Почувства се успокоена, освободена от Магнус: можеше да се излегне на слънце в парка, точно пред къщата.

Излезе от банята и изкачи тичешком стъпалата до стаята, която си бе избрала сутринта. Въпреки че още не беше тъмно, запали лампите в коридора и в стаята. Изведнъж къщата и се стори огромна и празна като пещера. Джулия си даде сметка колко малко познаваше новото си жилище. Тя отиде до прозореца, спусна пердетата и започна да се облича. Докато закопчаваше една синя блуза, която много обичаше, усети, че е прекалено топло в стаята — беше се изпотила като в парка под слънцето. Останалата част от къщата не и се беше сторила толкова топла. Дръпна пердетата и повдигна прозореца. Въздухът отвън донесе почти магическа свежест. Дали в къщата беше така топло, защото от един месец стоеше необитавана? Или пък…

Джулия сложи ръката си на акумулиращия радиатор до стената и веднага я дръпна. Беше включен на най-силно. Сигурно агентът по недвижимите имоти го беше включил, за да не й се стори ледена къщата. Може бе имаше и други работещи радиатори на приземния етаж. Тя изключи апарата и отиде да се среше в банята с черните огледала. Забеляза, че и тук отоплението работеше. Изключи малкия стенен радиатор и се изправи, за да се огледа. В тези бани беше невъзможно да не се оглеждаш. Джулия се запита на какви ли сладострастни мании се отдаваха МакКлинтъкови пред тези зловещи черни огледала. Все пак отражението на косите й блестеше в тях и тя реши, че може да се покаже в някой ресторант. Спомни си, че беше забелязала един подходящ на вид френски ресторант на Абингдън Роуд, на няколко крачки от Кенсингтън Хай Стрийт. Не беше ли видяла също и един китайски ресторант? Изведнъж се притесни, че беше плакала, дори и за малко, пред Лили. Нейната любезност беше почти нечовешка. Ако се замислеше, изобщо нямаше причини да плаче — за пръв път от женитбата си насам й се случваше да избира между два ресторанта и това й даваше приятно усещане за свобода, примесена с носталгия. Все още малко сънена, но така гладна, както не си спомняше от години, Джулия се усещаше млада и пълна с енергия, способна на всичко, каквото и да е то.

Когато стигна на Кенсингтън Стрийт, реши да опита френския ресторант. Спомни си, че от гида „Мишлен“ му бяха присъдили една звезда преди няколко месеца. Можеше да се поглези за тази първа вечер. В миналото с Магнус имаха ожесточени разправии относно ресторантите — беше неприлично да се похарчат двадесет лири за вечеря за двама при Китс, но тази вечер тя наистина имаше за какво да празнува. Джулия тръгна бавно по улицата с все още многобройни минувачи, зяпащи витрините; долавяше потока от коли от дясната страна и набелязваше магазините, откъдето да купи разни неща за вкъщи. Видя една банка — щеше да прехвърли тук личната си сметка и да остави на Магнус това, което беше внесла в общия им влог. По-надолу имаше филиал на У.Х. Смит, откъдето можеше да си купи книги. Забеляза изненадващо голям брой от магазини за спиртни напитки. Стигна до Абингдън Роуд и пресече Хай Стрийт, за да отиде до ресторанта. Нощният въздух леко галеше лицето и ръцете й. Докато отваряше вратата на ресторанта, едно хубаво чернокосо момиче с големи тъмни очила, което се изкачваше по Абингдън Роуд, й се усмихна и Джулия отвърна на усмивката; сякаш тази млада жена и даде зелена светлина за своя квартал. Тя също беше млада и независима жена, която живее в Кенсингтън.