Питър Строб - Гърло

Изправих се бавно, придвижвайки се с преувеличена предпазливост, за да не ми се подгънат коленете, и започнах да броя до сто.

Щеше ми се да продължа да броя до двеста, може би до две хиляди, но се насилих да изляза през отвора и да поставя десния си крак върху първото стъпало. Том беше прав — дървото беше толкова меко, че беше почти пухкаво. Усещах грапавините му през чорапа си. Сграбчих перилото и слязох по следващите две стъпала, без да правя никакъв шум. Пристъпих още три стъпала надолу, после още две и най-сетне главата ми премина под нивото на пода.

Някой шареше с прожектора по пода зад пещта. Видях кръга от светлина да отскача отдясно на голямата пещ, след което да се продължава бавно по пода, докато изчезне зад нея. След няколко секунди се появи отляво на пещта и се придвижи на още около два метра по посока на гримьорните. След това заигра по пода, кръжейки и въртейки се по цимента, докато се закова отново на няколко метра от пещта и започна ново равномерно опипване на пода. Фий стоеше зад пещта с лице към мене и търсеше нещо. Мислех, че знам какво е то.

Бавно слязох по последните стъпала. Нямаше да ме види, дори ако заобиколеше пещта — виждаше само това, което попадаше в снопа светлина. Стъпих на цимента и тръгнах предпазливо към мястото, където смятах, че е тухлената колона. Мъжът с прожектора се дръпна назад и заснова бясно с него по пода между пещта и гримьорните. Застинах на място, а удълженият кръг светлина се стрелна по пещта, очертавайки резките черни силуети на тръбите и проводниците, зашари по стената близо до стълбището и се спря на пода от лявата страна на пещта. Мъжът отново отстъпи назад и аз направих още няколко тихи стъпки към невидимата колона.

Съдейки по посоката, в която беше тръгнал, Том навярно се беше скрил в дъното на мазето зад сандъчето с буквите. Щеше да изчака, докато идентифицирам мъжа с прожектора, преди да предприеме следващата стъпка. Надявах се, че няма да чака, докато Фий започне да стреля.

Още една безшумна стъпка, после още една ме отведоха до мястото, където бях видял колоната. Опипах въздуха пред себе си, но колона нямаше. Направих трета стъпка. Снопът светлина започна широки странични кръгове по територията отдясно до колоната. — Фий беше започнал по-систематично претърсване. Тръгнах странишком, без да си правя труда да опипвам въздуха с ръце, и се блъснах право в колоната. Шумът не беше по-голям, отколкото при автомобилна злополука. Светлината застина. Притиснах се към колоната, плувнал в пот.

— Кой е там? — гласът звучеше много по-спокоен, отколкото бях аз.

Намерих пипнешком гърба на колоната и стъпих зад него, надявайки се, че Том Пасмор ще излезе от мрака.

— Кой сте вие?

Поставих ръката си върху малкия калъф, прикрепен към колана ми. Човекът с прожектора премина отляво на пещта — прожекторът прелетя през мазето и се спря върху задната стена. Стъпките му отекнаха по цимента. След това спря и загаси светлината.

— Аз съм офицер от полицията — каза той. — Въоръжен съм и съм готов да стрелям. Искам да знам кой сте и какво правите тук.

Това не звучеше както трябва — не звучеше виновно. Фий би загасил светлината си в момента, в който разбереше, че в мазето има друг. Той дори не се отдалечи, за да се предпази.

— Говорете.

В паниката си не можех да си спомня гласа на нито един от двамата мъже, които биха могли да бъдат Фий Бандолайър. Груби парчета мазилка бяха забити в тялото ми. Копнеейки да съм където и да било другаде, но не и в това мазе, сграбчих парче мазилка, отчупих я и я хвърлих към стълбището. Мазилката се удари в бетона и се разби.

— Е, хайде де — каза мъжът. — Такива номера минават само на кино.

Той направи още една стъпка, но не знаех накъде.

— Нека ви кажа това, което знам — каза той. — Дошъл съм тук да се срещна с един мъж, който знае всичко за вас — той се е обадил на няколко следователи — на мене, на Мънроу и на не знам кои още. Или се е обадил и на вас, или сте чул хората да говорят за това.

Той безшумно кръжеше, докато говореше, гласът му отначало идваше като че ли от едната страна на пещта, а после, след невероятно кратък промеждутък от време, от другата страна. Звучеше съвършено спокойно.

— Познавате ме — може да стреляте по мене, но не можете да ме улучите. След това аз ще ви покося.

Настъпи дълго мълчание, след което той заговори отново, някъде откъм дясната страна.

— Това, което ме притеснява най-вече, е, че не се държите като ченге. Кой сте вие, по дяволите?