Питър Строб - Гърло

— Преди да започна, можете ли да ми кажете какво става с Джон и с Алън Брукнър?

— Когато напуснах „Армъри плейс“, инспектор Мънроу разпитваше господин Рансъм. Професор Брукнър е под наблюдение в Областната болница. Бастиан се опитва да получи показания от него, но едва ли ще има късмет. Професорът не говори много свързано.

— Има ли обвинения срещу него?

— Може да се каже, че този разговор е част от този процес. Снощи вие сте направил някои изявления пред старшина Беринджър относно Пол Фонтейн и една компания, която се казва „Елви холдингс“. Споменал сте също имената Фий Бандолайър и Франклин Бачълър. Защо не започнете с това да ми кажете как научихте за „Елви холдингс“.

— Първата ми вечер в Милхейвън двамата с Джон излязохме за вечеря — казах. — Когато привършвахме, той се обади в болницата и разбра, че жена му показва признаци на подобрение. Веднага напусна ресторанта и тръгна към „Шейди маунт“.

Описах как бях забелязал, че го следва кола, как бях записал номера й в бележника си, бях последвал и двамата до „Шейди маунт“, бях разговарял с шофьора във фоайето на болницата и бях разпознал у него човека, който бях видял по-рано на същия ден.

— Шофьорът се оказа Били Риц.

— Какво направихте с номера?

— На другия ден отидох в болницата, без да знам, че Ейприл е убита, видях на нейния етаж Пол Фонтейн заедно с много други полицаи и му дадох номера.

Маккандлис хвърли бърз поглед към Съни.

— Дадохте го на Фонтейн?

— Всъщност, прочетох го от бележника си. Мислех, че съм му дал листчето, но на погребението на Ейприл отворих бележника си и видях, че е още у мене. Същият следобед, когато аз, Джон и Алън отидохме в моргата да идентифицираме трупа на Грант Хофман, видях същата кола паркирана пред кръчмата „Грийн уоман“.

Казах му, че съм видял Били Риц да слага кашони в багажника си. Маккандлис продължаваше да чака да разбере как всичко това е отвело до „Елви холдингс“. Повторих това, което бях казал на Джон — че съм работил с компютъра в университетската библиотека.

— Оказа се, че компанията „Елви холдингс“ притежава и колата и „Грийн уоман“. Извадих имената и адресите на директорите на компанията.

Когато му казах имената, Маккандлис не можа да скрие учудването си — той беше ангажиран до тоя момент с последиците от размириците и едва с мене започваше разследването си.

— Ние в момента проверяваме „Елви“, предполагам, че ще достигнем до същата информация — каза той. — Разбирахте ли значението на името Андрю Белински?

— Тогава не.

— И казвате, че сте получил тази информация от компютър в университетската библиотека?

— Точно така — казах.

Не ми повярва, — сигурно знаеше, че не бих могъл да достигна до регистрацията на автомобили чрез университетски компютър — но нямаше намерение да настоява.

— Някой ден ще трябва да ми покажете как го правите.

— Мисля, че имах късмет — казах. — Каза ли ви Джон, че имам отдавнашен интерес към старите убийства на Синята Роза. Той затова ме повика.

— Продължавайте.

За около десет минути му разказах за срещата с Белнапови, за това, което чук относно Боб Бандолайър, за посещението у Сънчана и за първото изникване на името Фий Бандолайър. Компютърът ми беше показал, че „Елви“ притежава и старата къща на Боб Бондолайър. Издадената на собствени разноски книга на един запасен полковник ми беше дала идеята за военен, смятан за загинал на бойното поле, който има отдавнашен зъб на Джон Рансъм. Разказах му за Джуди Ледъруд и Едуард Хабъл.

— И не намерихте за нужно да дойдете в полицията с цялата тази информация?

— Отидох в полицията — казах. — Отидох при Фонтейн. Той беше натоварен със случая на Ейприл. Щом му споменах Сънчана, Фонтейн ми нареди да не се занимавам със старите убийства на Синята Роза и ми предложи да напусна града. Тъй като не го направих, той ме заведе да видя гроба на Боб Бандолайър, за да ми докаже, че Бандолайър не би могъл да е свързан с новите убийства. Между другото, той ми каза за прякора на Анди Белин, но отрече да знае нещо за „Елви“.

Маккандлис кимна.

— Рансъм каза, че ви се обадил да ви уреди среща близо до „Сейнт Олуин“.

— Разбрал е, че съм ходил в неговия град в Охайо. Когато се върнах, някой се опита да ме бутне от магистралата в мъглата. Фонтейн искаше да ме убие, но не е знаел какво съм научил от Хабъл.

Маккандлис придърпа стола си по-близо до леглото.

— После ви се е обадила жената от Седма южна.