Питър Строб - Гърло

— Надявам се някой от тях да ми донесе нещо за четене.

— Мога да взема списания от салона, ако желаете, и да ви ги донеса, когато дойда пак в това крило.

Аз му благодарих, а той се засмя и каза:

— Ако ми кажете как загадъчното пътуване може да остави половин кило метал в гърба ви.

Попитах каква е възрастта на рентгенолога.

Бръчка с размер на бебешко косъмче отново се появи на челото му.

— Около четиридесет и шест, четиридесет и седем, нещо такова.

— Попитайте него. Той ще ви обясни.

— Отпочинете си — каза той и загаси лампите, преди да излезе.

Щом си тръгна, това, което ми бяха дали, докато съм бил още в полусъзнание, започна да си губи въздействието и една широка полоса през тялото ми изригна в пламъци. Потърсих пипнешком звънеца за да повикам сестрата и най-сетне го намерих да виси от връвчица отстрани на дюшека. Натиснах копчето два пъти, дълго чаках и натиснах отново. Една черна сестра с твърда, щръкнала оранжева коса влезе след около двайсет минути и каза, че ще получа болкоуспокояващо след един час. Нямал съм нужда от него сега, само така ми се струвало. И излезе. Пламъците се смееха и вихреха. След един час тя запали лампите, докара поднос с редица от спринцовки, наредени като зъболекарски инструменти, накара ме да се преобърна и ме прободе в хълбока.

— Видяхте ли? — каза тя. — Не се нуждаехте наистина от него досега, нали?

— Очакването е половината от удоволствието — казах. Тя загаси лампите и излезе. Тъмнината се понесе над мене на дълги, гладки вълни.

Когато се събудих, прозорецът в края на стаята сияеше с деликатна розова светлина. Щастливите пламъчета бяха запрепускали и организираха нов фойерверк. Малка купчина списания беше оставена на масата. Взех ги да видя какви са. Лекарят ми беше донесъл „Редбук“, „Модърн матюрити“ и „Лонгевити“. Изглежда болницата не се абонираше за „Солджър ъф форчън“ 14 14 Войник на съдбата (англ.). — Б. пр. . Отворих „Редбук“ и започнах да чета една колона със съвети. Казваха се много интересни неща относно менопаузата, но тъкмо когато започнах да научавам нови неща за прогестерона, първият посетител за деня пристигна. Двама посетители, всъщност, но само единият имаше значение. Другия беше Съни Беринджър.

Мъжът, който последва Съни през вратата, имаше широко тухлено на цвят лице и къса червеникава коса, тук-там прошарена и опъната назад на твърди вълни. Сакото му ограждаше гръден кош, широк около метър. До Съни Беринджър той изглеждаше като мускулесто джудже, което може да прегъва железни греди и да прехапва на две гвоздеи. Детективът ми хвърли бърз, обезпокоителен поглед и нареди на Съни да затвори вратата.

Той дойде до леглото и каза:

— Името ми е Рос Маккандлис, лейтенант в отдела по убийствата. Имаме да говорим за много неща, господин Андърхил.

— Много добре — казах.

Съни се приближи, след като беше затворил вратата, и застана до долния край на леглото. Изглеждаше толкова одушевен, колкото някоя статуя на Великденските острови, но поне не беше враждебен.

Маккандлис дръпна стола и се паркира на около половин метър от главата ми. Светлосините му очи, близко разположени до острата секира на носа му, бяха съвършено равни и мъртви, далеч отвъд точката, в която биха могли да се нарекат безизразни. В тях нямаше достатъчно живот, за да бъдат безжизнени. Внезапно осъзнах, че ние тримата сме сами в стаята и че това, което се случи между нас, ще оформи реалността. Съни щеше да допринесе, иначе щяха да го оставят в коридора, аз щях да допринеса, но каквато там реалност създадяхме заедно, щеше да е в угода преди всичко на Маккандлис.

— Как се чувствате? Добре ли сте?

— Нямам сериозни поражения — казах.

— Да, говорих с лекаря ви. — С това светската част от срещата ни приключи. — Научих, че имате интересна информация относно покойния инспектор Фонтейн. Бих желал да я знам цялата. Разговарях с приятеля ви Рансъм, но изглежда вие сте ключът към снощните събития на Седма южна. Обяснете ми просто ситуацията, така както вие я разбирате.

— Беринджър ще приеме ли показанията ми?

— Засега няма нужда от това, господин Андърхил. Ще действаме с известна предпазливост тук. Когато му дойде времето, ще подпишете показания, които ще удовлетворят всички ни. Предполагам, че вече знаете, че инспектор Фонтейн умря от раните си.

Беше вече отписал Фонтейн — сега просто се опитваше да постави под контрол щетите. Искаше да му предложа бърз маршрут през хаоса. Кимнах.