Питър Строб - Гърло

Бях го виждал преди, да чака с трима други мъже около една кръгла маса в дъното на „Синдбадс Кавърн“. Беше част от младите таланти. Тръгнах по „Уидоу стрийт“ и изкачих стъпалата до входа на „Сейнт Олуин“ с въздушните си крака. Усещах гадене и умора, повече гадене, отколкото умора, но все пак достатъчно умора, та да пролежа една седмица. Вместо адреналин, изпълваше ме отврата.

Сухият нощен чиновник ме погледна и после извърна глава с подчертано движение. Отидох до обществения телефон и набрах 911.

— На тротоара отстрани на „Сейнт Олуин“ има ранен човек — казах. — Това е на „Ливърмор авеню“ между Шеста Южна и Седма южна. Нужна е линейка.

Телефонистът ме попита за името ми и аз затворих. С крайчеца на окото си чиновникът ме гледаше как отивам при асансьорите. Когато натиснах бутона, той каза:

— Не можете да се качите, без да минете през мене.

— Ще мина през вас, ако наистина искате това — казах.

Той се премести като привидение към по-отдалечената част на гишето и започна да си играе с купчина хартия.

Почуках два пъти на вратата на Гленрой. Нат Коул пееше, а Гленрой извика:

— Идвам.

Гласът му едвам се чуваше през музиката. Вратата се отвори и нетърпеливата усмивка на Гленрой изчезна веднага щом видя лицето ми. Той се надвеси навън и погледна покрай мене да види дали в коридора няма никой друг.

— Ей, човече, казах ти да дойдеш преди осем. Защо не слезеш долу, поръчай си едно питие на бара и после ми се обади от фоайето? Всичко ще ми е наред, но имам нужда от малко време, нали разбираш?

— Всичко е вече наред — казах. — Имам нещо за тебе.

— Имам една лична работа.

Поставих две от пакетчета на дланта си и му ги показах.

— На твоя човек му се случи случка.

Той се дръпна от вратата. Тръгнах към масичката с кутията и огледалцето. Гленрой не ме изпускаше от поглед, докато седнах. Тогава затвори вратата. Виждах предпазливост, загриженост и любопитство в очите му.

— Май ще трябва да изслушам историята — каза той и се приближи към масичката като котка, която пристъпва в непозната стая.

Гленрой седна насреща, постави дланите си върху масичката и се вторачи в мене сякаш съм съседско дете, което неочаквано е проявило подпалвачески склонности.

— Един пораснал малолетен престъпник с името Никълъс Вънтюра ли очакваше? — попитах.

Той затвори очи, щом заговорих, и ме погледна нещастно и съчувствено.

— Мисля, че ти казах да не си търсиш белята. И ти имаше вид като че ли ме разбираш.

— Трябваше да пътувам днес — казах. — Вънтюра ме чакаше. Опита се да ме бутне от магистралата и почти успя.

Гленрой отпусна едната си ръка върху масичката, а с другата притисна бузата си. Искаше отново да затвори очи — би затворил ушите си, ако можеше.

— След това дойдох тук. Паркирах на две преки от хотела. Злополуката стана от това, че той ме видя, когато е идвал насам да ти достави стоката. Лицето му светна.

— Нямам нищо общо с него, освен едно-единствено нещо — каза той. — Не мога да ти кажа нищо за него.

— Той извади нож и се опита да ме убие. Оправих се, както можах. Той няма да говори за това, Гленрой. Ще го е срам. Но и не мисля, че ще го видиш пак.

— Ти му взе стоката?

— Пребърках джобовете му. Така научих името му.

— Би могло да е по-лошо — каза Гленрой. — Но при тези обстоятелства драго ми е, че се качвам на самолета за Ница в други ден.

— За тебе няма опасност. Искам само да ми кажеш едно име.

— Ти си глупак.

— Аз вече знам името, Гленрой. Просто искам да съм сигурен, че всички ръбчета пасват. След това искам да направиш нещо за мене.

Той извъртя глава върху дланта си.

— Ако искаш да си ми приятел, дай ми стоката и не ме набърквай.

— Ще ти я дам — казах. — След като ми кажеш името.

— Бих предпочел да остана жив — каза той. — Не мога да ти кажа нищо. Дори нищо не знам.

Но той се изпъна и придърпа стола си към масата.

— С кой инспектор работеше Били Риц? Кой му е помагал да поставя фалшиви веществени доказателства, след като е убивал?

— Никой не знае това — Гленрой поклати глава. — Някои хора може да са отгатвали, че нещо подобно се случва, но тези хора са внимавали да останат там, където трябва. Това е всичко, което мога да ти кажа.

— Лъжеш — казах. — Ще изхвърля тези лайна в тоалетната — имам нужда от помощта ти, Гленрой.

Той ме гледаше няколко мига, опитвайки се да измисли как да получи това, което искаше, без да се изложи на опасност.

— Били имаше връзки — каза той. — Знаеш ли какво значи това? Той беше навсякъде.