Питър Строб - Гърло

На втория етаж имаше двайсет-трийсет коли, паркирани на големи промеждутъци по сивия цимент. Над главата ми крушки в метални решетки осветяваха циментените колони и яркожълтите маркировъчни линии. Знаците за изхода пламтяха в червено през празното пространство. Запалих светлините на Понтиака и тръгнах към завоя преди рампата. Още една двойка фарове блесна в здрача. Когато спрях да платя на гишето, два снопа жълта светлина изпълзяха по рампата зад мене.

Изчаках на стопа достатъчно дълго, за да съм сигурен, че нищо не идва, натиснах газта и клаксона едновременно и се врязах в средната лента. Огромен светещ знак ВНИМАНИЕ МЪГЛА 40 КМ/Ч се появи отстрани на пътя. Щом достигнах осемдесет километра в час, задните светлини на едно комби изскочиха пред погледа ми и аз свърнах по най-лявото платно, преди да съм се надънил в озадачената физиономия на един ирландски дребен търговец, който ме зяпаше през задното стъкло. Профучах покрай комбито. Мислех си, че ако карам в стила на Пол Фонтейн още два-три километра, ще мога да уталожа опасенията си, че заместникът на Били Риц ме застига отзад в мъглата. След това си помислих, че навярно никой не ме следи, в края на краищата от гаражите денонощно излизат коли. Намалих на четиридесет в час. В най-лявата лента пред мене изникнаха задни светлини и, бавен като лодка с гребла, аз се върнах в средното платно. Тогава започнах да си въобразявам, че към мене от лепкавата тиня в огледалцето ми пропълзява удушвач, и отново натиснах газта, докато се понесох с шестдесет и пет. Видя ми се опасно бавно. Заобиколих малка синя кола с три врати, която изникна пред мене ярка и внезапна като насън, продължих да ора през къделите от вата, от вълна, от бял тюл и сив тюл и префучах покрай още един проблясващ червен сигнал ВНИМАНИЕ МЪГЛА. Една болка, която не се бе появявала от цели пет години, заяви за себе си в окръжност с около двайсет и пет сантиметров диаметър в горната дясна част на гърба ми.

Добре помнех тази болка, съчетание от парене и пробождане, макар че не е нито едно от двете. Най-общо казано, тя е наследство от металните фрагменти, загнездени в гърба ми, и по-специално — от някакъв облечен в плът тирбушон, от някакъв ръждясал болт, който си пробива път към въздуха като нескопосан труп. Сега го усещах точно на мястото, където дишането на Едуард Хабъл, който така и не беше разбрал защо редиците от полуголи момчета толкова са го омагьосвали, ме беше докоснало, докато той разглеждаше белезите ми. Дъхът на Едуард Хабъл се беше прецедил през кожата ми и беше събудил спящия болт. Сега той се въртеше, пълзеше към повърхността като Лазар, където най-напред един остър ръб, после една тъпа извивка, щяха да се появят някой ден. В продължение на една седмица щях да отпечатвам кървави петна по ризите и чаршафите си.

Намалих, докато се закачих зад един камион. Повлякох се зад него, разтривайки гърба си. Камионът набра скорост. Усещах точния размер на брадвичката, заровена в дъното на плешката ми. Притискането й до облегалката като че ли я успокояваше. Болезненият кръг на гърба ми се сви с половин инч. Погледнах в огледалото, не видях нищо и тръгнах да надминавам камиона.

Изрева клаксон; изсвистяха спирачки. Понтиакът се заклати напред и огромните гуми на камиона изпълниха страничния ми прозорец. Клаксонът отново ревна. Понтиакът се накани най-сетне и полетя напред. Задницата на друга кола изникна пред мене и аз издърпах понтиака в най-лявата лента с прескачащо сърце и със съзнание, изстреляно в чистото пространство на паниката. Дори не я отбелязах. Когато видях пред себе си червени светлини пред мене, забавих и изчаках сърцето ми да се успокои. Тирбушонът в гърба ми отново напомни за себе си. Още няколко възелчета и подутинки започнаха да пулсират. Хабъл ги беше разбудил. В огледалото ми се появиха фарове и аз ускорих с десетина километра. Фаровете нараснаха и станаха по-ярки. Върнах се в средната лента.

Колата зад мене се изравни с моята и се залепи. Помислих си, че би могъл да е някой, ядосан или изплашен от карането ми по метода на Фонтейн. Другата кола се отклони към моето платно и аз дръпнах толкова надясно, че гумите ми застъпваха маркировъчната линия. Другата кола се отклони заедно с мене. Беше тъмносиня, олющена на кафяви петна и със сбръчкана броня зад фара. Ускорявах; ускоряваше и той. Забавях; забавяше и той. Сега той беше на сантиметри от колата ми и сърцето ми отново се запрепъва. Погледнах встрани и видях глава с тъмни къдрици, едри големи рамене и златен отблясък. Другият шофьор гледаше предницата на понтиака. Той завъртя кормилото и колата му застърга моята точно над лявата предна гума.