Питър Строб - Гърло

— Тогава си мислех, че след Виетнам това ще е най-лошата нощ в живота ми. Малко съм знаел.

— На другия ден се обадиха от полицията.

— Точно след пладне.

— Кога научи за надписа или подписа, или каквото е това там?

— В „Шейди маунт“. Фонтейн ми каза. Попита ме дали имам представа какво значи.

— Ти не му ли каза за изследването на Ейприл?

Той поклати глава. Изглеждаше стъписан и ядосан.

— Тя не си говореше много с мене вече — ядът му нарасна. — Знаех само, че оня прилепчив мухльо я беше запалил.

— Бащата на Дориан е бил един от колегите на Бил Дамрош.

— Така ли? Предполагам, че това е много интересно, ако те е грижа за подобни неща.

Той сграбчи питието си, отпи, изстена и рухна върху възглавниците. Известно време и двамата мълчахме.

— Кажи ми какво според теб се е случило, след като ти отиде в бара.

Джон притисна студената чаша до едната си буза, после до другата. После превъртя чашата напред-назад по челото си. Очите му бяха присвити.

— Първо трябва да знам дали ми вярваш. Знаеш, че не бих могъл да убия Ейприл.

Това беше въпросът, който се опитвах да отложа. Отговорих по единствения ми възможен начин.

— Мисля, че ти вярвам, Джон.

Щом проговорих, дадох си сметка, че съм му казал истината — мислех си, че му вярвам.

— Можех да подсладя историята, Тим. Можех да кажа, че съм излязъл от колата и съм се отдалечил, веднага щом тя е започнала да плаче. Можех да не ти казвам, че я ударих. Не се направих на по-добър, отколкото бях.

— Знам — казах.

— Това е истината. Грозна, но е истина.

— Мислиш ли, че наистина са ви следели?

— Със сигурност — каза той. — Ако не бях толкова зле, щях да обърна на това повече внимание — той поклати глава и отново изпъшка. — Ето какво е станало. Някой е паркирал на една пресечка от нас и е чакал. Сигурно са се изненадали, когато излязох от колата — може и да са си помислили, че съм ги забелязал. Затова са включили двигателя. Видели са, че отивам в бара. След като не съм се върнал веднага с пакет цигари или нещо такова, отишли са в мерцедеса и… и са направили, каквото са направили. Така че ако не я бях ударил… ако не бях я оставил толкова глупаво сама…

Той затвори очи и стисна устни. Изчаках го да възвърне контрола над себе си.

— Трябва да са били двама, защото…

— Защото някой е откарал колата й, преди да я закарат в „Сейнт Олуин“.

Закрещях, обзет от внезапен гняв.

— Защо не ми каза истината още като пристигнах? Всичките тези показания! Не ти ли хрумна как ще изглежда всичко, ако полицията намери колата?

Рансъм остана спокоен.

— Ама не я намериха, нали?

Той отпи отново и завъртя водката из устата си.

— След като ти напуснеш града, щях да я откарам до Чикаго и да я оставя на улицата с ключовете в нея. Подарък за уличниците. Тогава вече не би имало значение, дори полицията да я намери.

Той забеляза раздразнението ми.

— Слушай, знам, че съм го измислил тъпо. Бях уплашен, изпаднах в паника. Но забрави за мене за секунда. Рицман трябваше да е един от хората в колата. Затова се е навъртал из болницата. Чакал е да види дали Ейприл ще дойде на себе си.

— Добре, но това значи, че вече два пъти ме лъжеш.

— Тим, струваше ми се, че никога няма да мога да кажа на когото и да било какво се е случило. Грешал съм. Извинявам се. Изслушай ме само. Имало е още един човек в колата, полицаят, за когото говориш. Сигурно той е убил Рицман.

— Да — казах. — Срещнал се е с него в „Грийн уоман“.

Джон кимна, сякаш това е нещо абсолютно ново и поразително.

— Продължавай.

— Рицман сигурно е определил срещата. Баща му сигурно му се е обадил и му е казал, Били, дръж си главорезите надалеч от мене.

— Не ти ли казах, че ще раздвижим нещата? — каза Джон. — Проработи като магия.

— Това ли наистина имаше на ум?

— Нямам нищо против злите да си трошат главите един друг. От мене минава. Продължавай.

— Рицман е казал, че двама души са идвали в къщата на баща му да питат за „Елви холдингс“. Не е било нужно да казва повече. Ченгето е трябвало да пререже всички нишки, които ще ни отведат до него. Не знам какво е направил. Може би е изчакал Рицман да се обърне и го е ударил с дръжката на пистолета. Довлякъл го е до стола, вързал го е и го е нарязал на парчета. Той обича такива работи.

— После го е оставил там през нощта — каза Джон. — Знаел е, че идва буря, така че вчера сутринта го е сложил в багажника на колата си, изчакал е да завали яко и го е стоварил пред „Айдъл ауа“. Никой не е бил на улицата, пък и е било тъмно. Красиво. Ето я третата жертва на Синята Роза и никой не може да го свърже с Рицман. Той е убил Грант Хофман, жена ми и собствения си човек, и сега е на чисто.