Питър Строб - Гърло

Хватката на Джон върху гърлото ми омекна. Цялото напрежение в тялото му се стопи. Беше огромна, отпусната тежест, която ме притискаше. Гърдите му се повдигаха задъхано. Задушени, свистящи звуци излизаха от устата ми. След миг осъзнах, че той не умира върху ми. Плачеше. Изпълзях изпод него и легнах задъхан върху мокета. Разгърнах пръстите си от плочата. Джон се сви като ембрион и продължи да плаче, скрил глава в сгънатите си като палатка ръце.

След известно време аз се изправих, минах по мраморната площадка и се облегнах на камината. Не се бяхме били повече от едва-две минути. Някой ме беше блъскал с бейзболна топка по ръцете, по гърба, по краката, по гърдите и по главата. Все още усещах ръцете на Рансъм около врата си.

Джон свали ръцете си и продължи да лежи присвит, с гърди върху мрамора и с крака върху мокета. По косата му се стичаше кръв от грозна рана. Той бръкна в джоба на панталона си, извади тъмносиня носна кърпичка и я сложи на раната.

— Копеле такова.

— Кажи ми какво стана — казах. — Опитай се да кажеш истината тоя път.

Той погледна кърпичката.

— Тече ми кръв.

И отново постави кърпичката върху раната.

— Можеш да я превържеш след малко.

— Как разбра за Пърдъм?

— Хитър бях — казах. — Къде е сега колата, Джон?

Той се опита да стане и изпъшка. Отново легна.

— В един гараж е. В Пърдъм. Двамата с Ейприл можехме да се пенсионираме там. Красиво място.

Хора като Дик Мюлър се местеха в Ривъруд. Хора като Рос Барнет се пенсионираха в имения в Пърдъм.

Джон седна, държейки кърпичката отстрани на главата си, и се повлече по задник, докато опря гърба си от другата страна на камината. Седяхме така като саджаци. Той избърса лице със свободната си ръка и смръкна. После ме погледна с почервенели очи.

— Съжалявам, че ти се нахвърлих така, но ти натисна бутоните ми и аз щракнах. Нараних ли те?

— И с Ейприл ли стана така? Щракнал си?

— Да — той кимна внимателно, сгърчвайки лице. Получих още един пронизителен поглед от червените му очи. — Нямах намерение да ти казвам всичко това, защото то ме показва в лоша светлина. Но не съм те поканил, за да те използвам — трябва да знаеш това.

— Кажи ми тогава какво се случи.

Той въздъхна.

— Много неща си разбрал правилно. Барнет е говорил с Ейприл доверително за разширяване на бизнеса в Сан Франциско. Не бях въодушевен от това. Исках тя да спази договарянето ни — да напусне, след като докаже, че може да свърши добра работа при Барнет. Но след това тя трябваше да докаже, че е най-добрият брокер в целия проклет Среден Запад. Стигна се до там, че я виждах само в почивните дни и то не винаги. Но аз не исках да отивам в Калифорния. Можеше да си отвори собствен офис тук, ако това е, което искаше. Всичко щеше да се оправи, ако не беше този тъп треторазряден женкар — той ме погледна свирепо. — Дориан е имал връзка с Каръл Джуд, галеристката, която го предава на Ейприл, знаеш ли това?

— Досещах се — казах.

— Гаден тип. Ходи с по-стари жени. Никога, никога няма да разбера какво Ейприл е намерила в него. Бил е „сладък“, предполагам.

— Как разбра за това?

Джон отново разгледа кърпичката. Раната не се виждаше, но кърпичката беше лъснала от кръв.

— Може ли да се преместим? Трябва да направя нещо да спра кръвта.

Изправих се — всичките стави ме боляха — и му подадох ръка. Джон грабна ръката ми и се надигна. Закрепи се на мрамора, после тръгна през всекидневната към стълбището.

Навеждайки се така, че кръвта да капе в мивката, Джон намокри парче плат със студена вода и потупа два-три сантиметровото ожулване отстрани на главата му, там, където косата беше започнала да оредява. Почистена, раната не изглеждаше толкова зле. Той беше сложил квадратна бяла лепенка на ръба на мивката. Аз седях на ваната, гледах го с вързоп от прегънати хартиени кърпички.

— Ейприл ми каза, че ще работи до късно в офиса си. Просто за да проверя дали ми казва истината, аз започнах да й звъня на всеки половин час в продължение на три часа. Всеки половин час. Може би шест пъти. Нямаше я нито веднъж. Около единадесет и половина се качих в офиса й тук и погледнах в папката, където държеше сметките и квитанциите от кредитните си карти. Така.

Той протегна ръка и аз му подадох кърпичките. Той ги притисна до раната, за да я подсуши, хвърли ги в кошчето за боклук и взе квадратната превръзка. Насочи центъра й към раната, махна косата около мястото и залепи превръзката.

— Това ще свърши работа. Няма да имам нужда от шевове — той се извърна, за да огледа лепенката под различни ъгли. — Сега единственото, което остава, е ужасното главоболие.