Питър Строб - Гърло

— Предполагам, че си извикал такси.

— Да, та трябваше да чакам двадесет минути, докато шофьорът намери мястото. Не трябва да им разрешават да карат такси, докато не познават добре града. И предградията също.

Шофьорът на „Монарк“ не е знаел как да намери „Клермънт роуд“. Може би дори не е знаел как да намери Пърдъм.

— А какво направи ти? — попита той.

— Намерих интересна информация. „Елви холдингс“ притежава къщата на Боб Бандолайър от 1979 година.

— Какво? — Джон най-сетне вдигна поглед към мене. — „Елви“ има връзка с Бандолайър?

— Връщах се тук, за да ти кажа, но Пол Фонтейн изскочи от кола без обозначения, прибра ме за оръжие и ми се разкрещя, задето някакъв полицай от Елм Хил му досаждал заради Боб Бандолайър.

Джон се усмихна, като разбра, че са ме претърсвали.

— Зае ли необходимата позиция?

— Нямах особен избор. Като спря да вика, той ме блъсна в колата и подкара като луд към магистралата, по магистралата и най-сетне излезе от магистралата при стадиона. Заведе ме при Боб Бандолайър.

Джон опъна ръката си по облегалката на канапето и се наведе към мене.

— Бандолайър е погребан в гробището „Пайн Нол“. Умрял е още през 1972 година. Знаеш ли колко са платили от „Елви“ за къщата? Хиляда долара. Сигурно той е оставил къщата на сина си, който я е продал на компанията, която е основал веднага щом се е върнал от Виетнам.

— Рицман — каза Джон. — Това е страхотно.

— Преди да успеем да стигнем до източната страна, точно когато започваше да вали, Фонтейн го повикаха и той ме закара до пресечката на Шеста южна и „Ливърмор“. И там проснат пред „Айдъл ауа“ под надписа Синя Роза, лежеше Уилям Рицман. Синът на Оскар Рицман.

Тоя път Джон се вцепени. Забрави дори питието си.

— Известен също като Били Риц. Бил е дребен продавач на наркотици около „Сейнт Олуин“. Освен това е бил свързан с някакъв офицер от милхейвънската полиция. Мисля, че този полицай е порасналият Фий Бандолайър. Мисля, че убива хора за удоволствие и че прави това от доста време.

— И може да покрива тези убийства, понеже е полицай?

— Точно така.

— Значи трябва да разберем кой е. Трябва да го хванем.

Започнах да казвам това, което имах да кажа.

— Джон, има гледна точка, която прави всичко казано до тук маловажно. От тая гледна точка Уилям Рицман, Боб Бандолайър и „Грийн уоман“ нямат никакво отношение към начина, по който е умряла жена ти.

— Тогава отпиши ме.

— Причината, поради която всички тези неща нямат значение, е в това, че ти си убил Ейприл.

Той започна да казва нещо, но се спря. Поклати глава и се опита да се усмихне. Току-що бях обявил, че земята е плоска и ако прекалено дълго вървиш в една посока, падаш от нея.

— Това е някакъв майтап, надявам се. Но трябва да ти кажа, че не е смешно.

— Но нека си представим, че следните неща са верни. Ти си знаел, че Барнет й е предложил голям нов пост в Сан Франциско. Алън също знаеше за това, макар че прекалено беше объркан, за да си го спомня ясно.

— Да, точно така — каза Джон. — Това все още се предполага, че е някаква шега.

— Ако на Ейприл й бяха предложили такава работа, ти би ли искал тя да приеме? Мисля, че ти би бил по-щастлив, ако тя въобще напуснеше работа. Успехът на Ейприл те смущава — ти би предпочел тя да остане такава, каквато е била при първата ви среща. Може би тя наистина е казвала, че ще напусне след една-две години.

— Аз ти казах това. Тя не беше като останалите хора на Барнет — всичко това за нея беше като на игра.

— Не е била като тях, защото е била много по-добра от тях. Междувременно, нека приемем, че ти виждаш как собствената ти работа изчезва. Алън издържа последната година, само защото ти го държиш за ръка.

— Това не е вярно — каза Джон. — Ти го видя на погребението.

— Това, което той направи този ден, беше изумителен израз на любов към дъщеря му и аз няма да го забравя. Но той знае, че не може да преподава повече. Всъщност, той ми каза, че е загрижен, задето ще те изостави.

— Има и други места за работа — каза Джон. — И защо смяташ, че всичко това има нещо общо с Ейприл?

— Ти си бил дясната ръка на Алън Брукнър, но колко си публикувал? Можеш ли да получиш професорско място в друга катедра?

Тялото му се вцепени.

— Ако мислиш, че ще те търпя да омаловажаваш кариерата ми, бъркаш.

Той постави питието си върху масата и извъртя цялото си тяло към мене.

— Изслушай ме за минута. Така ще разсъждава полицията. Ти се отнасяш с неприязън и пренебрежение към успеха на Ейприл, но се нуждаеш от нея. Ако Ейприл е могла да спечели осемстотин хиляди за баща си, колко ли е спечелила за себе си. Два милиона? Чудесна сума за пенсиониране.