Питър Строб - Гърло

— Бил е един от информаторите на Бил Дамрош.

— Точно така. Не е бил кой знае какво друго, но това е бил.

— Били Риц информатор ли беше?

— Както ти казах — беше по средата. Посредник.

— Чий информатор беше?

— По-добре ще е да не знаем — Гленрой вирна телескопа нагоре. — Шоуто свърши.

Върнахме се в дневната. Гленрой включи лампа близо до масата си и седна.

— Как се озова тук в тоя дъжд?

— Пол Фонтейн ме закара да видя гроба на Боб Бандолайър и като се връщахме, го повикаха тук. Не беше в много добро настроение.

— Казал ти е един вид — добре де, може и да го е направил той, но е мъртъв. Така ли е? Та по-добре остави го на мира.

— Да — казах. — Мисля, че започвам да разбирам защо.

Гленрой се намести в стола си.

— Така че по-добре внимавай с кого говориш. Съобразявай се с реалността.

Плочата свърши и Гленрой скочи и я обърна. Сложи игличката върху втората страна. „Нощ и ден“ въздъхна в стаята. Гленрой застана до етажерките си, загледан към пода и заслушан в музиката.

— Няма друг като Бен. Няма.

Мислех си, че ще разреди напрежението във въздуха, като ми разкаже някой анекдот за Бен Уебстър, но той обхвана гърдите си с ръце и се залюля в ритъма на музиката за известно време.

— Представи си, че някакъв доктор е бил убит на стадиона — каза той. — Не ти казвам, че това се е случило, просто си го представям. Представи си, че е убит гадно — нарязан в тоалетната.

Той вдигна поглед към мене и аз кимнах.

— Представи си, че аз съм от тези, дето обичат ходят на мач отвреме-навреме. Представи си, че съм бил там тоя ден. Може би ще се случи да видя един човек, когото познавам. Той има някакво такова име… Бастър. Бастър не струва много. Ако не влиза с взлом в нечия къща, той е пиян като гъз. А сега си представи, че по едно време като се връщам със закуски, виждам го тоя нехранимайко Бастър целият сгънат под стъпалата към следващия сектор сред локва от уиски. И ако това някога се е случило, а то не е, единствената причина, поради която разбрах, че това е човешко същество, а не одеяло, е това, че знаех Бастър. Защото това, което не се случи, беше, че той така се беше натикал под стълбите, че трябваше специално да го търсиш, за да го видиш.

Кимнах.

— След това представи си, че някакъв детектив научава, че Бастър е бил на стадиона цял ден и че Бастър е лежал четири години, задето е убил някого в някакъв бар, и когато детективът отива в стаята му, той намира портфейла на доктора в едно чекмедже. Какво си представяш, че се случва след това?

— Представям си, че Бастър си признава и получава доживотен затвор.

— Точно ми звучи — каза Гленрой. — За една измислена история, де.

Попитах Гленрой дали знае номера на някоя компания таксита. Той взе една визитка от шкафа си и ми я донесе. Когато се протегнах за картата, той я задържа за момент:

— Нали разбираш, аз никога не съм казвал това и ти никога не си го чувал.

— Мисля, че дори не съм бил тук — казах и той пусна визитката.

Диспечерката каза, че таксито ще дойде пред хотела след пет минути. Гленрой ми подхвърли мократа риза и ми каза, че ми подарява блузата.

Ласло Наги, от моята гледна точка грамада от черни къдрици, изригващи от кафяво кепе, започна да говори веднага щом влязох в таксито му. Някакъв го убили точно отсреща на улицата, чул ли съм за това? Кара те да се сетиш за оня лудия Уолтър Драгонет, нали такса? Какво ги кара такива да правят такива неща, а? Трябва да си Господ, за да отговориш, така ли е? Ласло Наги беше дошъл от Унгария преди осем години и такива ужасни неща никога не се случват в Унгария. Други ужасни неща се случват вместо тези. Виждам ли тоя ужасен дъжд? Ще трае точно шест часа. А след това? След това мъгла. Мъглата ще бъде толкова ужасна, колкото и дъжда, защото никой шофьор няма да може да вижда нищо пред себе си. Ще има два дни мъгла. Много катастрофи ще станат. И защо? Защото американците не карат добре при мъгла.

Издавах необходимите звуци на необходимите места, мислейки си за всичко, което знаех, и за какво то можеше да значи. Уилям Рицман беше син на Оскар Рицман — сега разбирах подканата му аз и Джон да се върнем в Пигтаун, където ни е мястото. Като Били Риц, Рицман беше изминал интересна криминална кариера под закрилата на престъпен милхейвънски полицай до деня, в който двамата с Джон се бяхме сблъскали с баща му. Рицман е бил параванът за „Елви холдингс“; двамата фиктивни директори на „Елви“ носеха имената на бащата на Фий Бандолайър и на някогашния шеф на отдела по убийствата Анди Белин. Том Пасмор беше прав за всичко. И Фий Бандолайър беше полицай в Милхейвън.