Питър Строб - Гърло

Блузата беше разкошно мека и топла.

— Преместил си телескопа в спалнята си.

— Отидох в спалнята си, когато чух сирените. Хвърлих един поглед към другата страна на улицата и донесох телескопа си.

— Какво видя?

— Слагаха това покривало върху мъртвия.

— Видя ли кой е?

— Ще имам нужда от нов доставчик, ако това е, за което питаш. Имаш ли нещо против да отидем в спалнята. Искам да видя какво става.

Последвах Гленрой в подредената му квадратна спалня. Нито една от лампите не беше запалена и стъклата по снимките и афишите отразяваха силуетите ни. Застанах до него и погледнах от другата страна на „Ливърмор авеню“.

Едрите полицаи с мушамите все още стояха пред бариерите. Дълга редица коли пълзеше покрай тях. Найлонът беше сгънат до кръста на Били Риц и един масивен сивокос мъж с черна чанта беше клекнал пред тялото до Пол Фонтейн. Били имаше вид на разпорен дюшек. Сивокосият мъж каза нещо и Фонтейн дръпна найлона обратно върху бледото лице. Той стана и направи знак към линейката. Двама санитари скочиха и подкараха носилка към тялото. Сивокосият мъж вдигна чантата си и протегна ръка с черна пръчка, която разцъфна пред него в чадър.

— Какво мислиш му се е случило? — попитах.

Гленрой поклати глава.

— Знам как ще го нарекат — ще го нарекат убийство, свързано с наркотици.

Погледнах го недоверчиво и той ми кимна рязко.

— Такава е баснята. Ще намерят някакви лайна в джобовете му, защото той винаги има нещичко в джобовете си. И повече не им трябва. Няма да е нужно да се занимават въобще с другите истории, в които Били беше замесен.

— Видя ли думите на стената?

— Да, е, и какво?

— Били Риц е третата жертва на Синята Роза. Той е бил убит… — млъкнах, защото изведнъж прозрях къде е бил убит. — Тялото му е намерено точно където Монти Лиланд е бил убит през 1950 година.

— Никой не го е грижа за онези убийства на Синята Роза — каза Гленрой. Той се отдръпна и погледна през телескопа. — Никой няма да се загрижи и за Били Риц, както не ги е било еня за Монти Лиланд. Това Хоуган ли е, дето сега е там?

Опрях се на прозореца и погледнах надолу. Наистина беше Майкъл Хоуган, тъкмо завиваше и излизаше пред кръчмата: зарядът на личността му прекоси голямото разстояние помежду ни като електрическа искра.

Без да обръща внимание на дъжда, Хоуган започна да снове сред полицаите пред „Айдъл ауа“. Щом усетиха присъствието му, другите мъже се устремиха към него, както биха направили и за Ардън Вес. Поемайки ръководството мигновено, той отиде до тялото и каза на един полицай да отдръпне покривалото. Лицето на Риц беше бяло петно върху тротоара. Санитарите чакаха до носилката, скръстили ръце срещу студа. Хоуган се взря надолу към тялото за две секунди и с рязко, гневно движение на ръката заповяда покривалото да се сложи отново. Фонтейн се повлече към него, за да му каже нещо. Санитарите свалиха носилката и започнаха да наместват тялото върху нея.

Гленрой се отлепи от телескопа.

— Искаш ли да погледнеш?

Нагласих телескопа за моята височина и доближих окото си до пиринчения кръг. Беше като да гледаш през микроскоп. Стряскащо отблизо, Хоуган и Фонтейн стояха един срещу друг в кръга на зрението ми. Почти можех да разбера какво говорят по движението на устните им. Фонтейн изглеждаше угнетен, а Хоуган буквално фосфоресцираше от гняв. С блестящия по лицето му дъжд, той повече отвсякога имаше вид на романтичен герой от филм на четиридесетте години, и аз се чудех какво мислеше той за убийството на Били Риц. Хоуган се извърна, за да говори с полицая, който беше намерил тялото. Другите полицаи се отдръпнаха. Преместих телескопа върху Фонтейн, който гледаше как санитарите търкалят носилката надолу по тротоара.

— Тоя надпис е червен — каза Гленрой. Аз все още наблюдавах Фонтейн. Докато Гленрой говореше, инспекторът извъртя глава да погледне към думите на стената.

— Да — казах.

— Не беше ли червен предишният път? Зад хотела?

— Мисля, че да — казах.

Фонтейн може би също сравняваше надписите: той се обърна и се загледа неподвижно от другата страна на улицата, към прохода, където трима души бяха убити. От върха на носа му се стичаше дъжд.

— Странно беше, че спомена Монти Лиланд.

Изправих се от телескопа и Фонтейн се сви в малка мокра фигурка на тротоара, загледана в различна посока от тази на всичките останали мокри малки фигурки.

— Защо да е странно?

— Той беше в същия бизнес като Били. Знаеш ли нещо относно Монти Лиланд?