Питър Строб - Гърло

Нямах представа какво ще правя оттук насетне.

Ласло спря пред къщата на Джон. Когато му платих, той ми каза, че американските пари би трябвало да бъдат в различни цветове и размери, като банкнотите в Англия и Франция — и Унгария. Той все още говореше за красотата на европейските пари, когато затворих вратата.

Изтичах по пътеката и влязох в къщата с дублетния ключ. В кухнята изтрих дъжда от лицето си с книжна кърпа, след което се качих горе да свърша малко работа до идването на Джон.

След като си бях взел душ, бях се преоблякъл в сухи, чисти дрехи и бях работил около час, седнах на леглото и се обадих на Том Пасмор. В Алънтаун, Пенсилвания през май и през който и да било месец на 1977 година нямаше убита жена на име Джейн Райт, но в Съединените Щати имаше много Алънтауни и той постепенно проверяваше всичките. Каза ми, че ще надникне в историята на Танджънт, веднага щом намереше правилния Алънтаун. Том имаше много какво да каже за Франклин Бачълър. Имаше също и някои идеи за по-нататък, които до една ми се видяха опасни. Когато свършихме, усетих отново глад и реших да сляза долу да видя дали в хладилника се намира нещо друго освен водка.

Докато вървях към стълбите, чух плискане от спираща пред къщата кола и отидох до прозореца в предната част на коридора. Тъмнозелено такси беше спряло до бордюра. По улицата течеше порой и дъждът отскачаше бясно от покрива на таксито. През димящата вода прочетох думите МОНАРК ТАКСИ и местен телефонен номер върху предната врата. Джон Рансъм се беше облегнал на предната седалка и се препираше с шофьора. Изтичах обратно в стаята за гости и набрах номера върху вратата на таксито.

— Тук е Майлс Дароу, счетоводителят на господин Джон Рансъм. Научих, че моят клиент е използвал услугите на вашата компания през последните няколко часа. Той често губи разписките си, така че бих ви помолил да ми кажете къде шофьорът го е взел и каква е била средната цена от това място до „Илай плейс“. Няма защо данъчните власти да получат всичко това.

— Брей, какъв счетоводител — каза жената, с която разговарях. — Аз приех поръчката на господин Рансъм. Взеха го от къщата му и го закараха до сервиза „Дъсти роудс сънокоу“ на „Клермънт роуд“ в Пърдъм, след това обратно вкъщи. Трудно е да се каже средната цена, но трябва да е около 60–70 долара, освен в дни като тоя. А и чакането прибавя още, но за това не знам.

— Дъсти Роудс? — попитах.

Тя повтори името буква по буква.

— Не като бейзболиста — каза тя. — Симпатично име.

Изглеждаше доста точно. Пърдъм беше богат град на около четиридесет километра нагоре по брега. Там имаше известен колеж, а един прочут играч на поло, ако се интересуваше човек от такива неща, притежаваше там конюшня и училище по езда. В Пърдъм всяка пътна злополука се отнасяше до поне два мерцедеса. Благодарих й за помощта, затворих и се заслушах в преминаването на Джон през всекидневната. Излязох на стълбището. Телевизорът забърбори. Тежко тяло се тръшна на канапето.

Тръгнах надолу по стълбите, казвайки си, че Джон сигурно е скрил пистолета на Алън някъде в стаята си.

Без да каже нищо, той ми отправи продължителен, неодобрителен поглед от канапето. Ивици влага все още лепнеха по главата му и широки тъмни петна покриваха раменете на тъмнозеления ленен костюм. На телевизора едно прекрасно облечено, красиво чернокожо семейство седеше около маса в нещо, което имаше вид на къща за един милион долара. Джон отпи яко от чаша, пълна с прозрачна течност и много лед, като все така стоварваше върху ми цялото си неодобрение. Може би разочарование. После отново се загледа в чернокожото семейство. Дикторски глас ни каза, че те са безкрайно забавни.

— Аз не знаех, че ти си вкъщи — каза той, наблягайки на местоименията.

— Имах напрегнат ден — казах.

Той сви рамене, загледан в телевизора.

Минах зад канапето и се облегнах на камината. Бронзовата табелка с името на Ейприл върху нея все още лежеше върху сиво-розовия мрамор.

— Ще ти кажа какво съм правил, ако ти ми кажеш какво си правил.

Той ме изгледа с досада и театрално се извърна към телевизора.

— Всъщност, аз си мислех, че ще се прибера вкъщи преди тебе. Имах нещо малко да свърша, но то ми отне повече, отколкото очаквах.

Шумен, продължителен смях се раздаде от телевизора. Бащата на черното семейство обикаляше около масата в комичен танц.

— Трябваше да отида в кабинета си в „Аркхам“, за да огледам програмата за следващата години. Това, което ми отне толкова много време, беше, че трябваше да подготвя и библиографията за курса на Алън.