Питър Строб - Гърло

Джон се насили да се изсмее.

— Значи съм я убил за парите.

— Ето ти следващата стъпка. Човекът, с когото се срещнах днес в центъра на града, е Брайън Дориан.

Джон се облегна назад на канапето. С лицето му се случваше нещо, което не беше просто изчервяване.

— Да допуснем, че Ейприл и Дориан са се срещали два пъти седмично. Имали са много общи интереси. Да допуснем, че са имали любовна връзка. Може би Дориан смята да замине в Калифорния с нея.

Лицето на Джон потъмня още повече и затвори уста.

— Сигурен съм, че тя е възнамерявала да вземе Алън със себе си. Навярно е имала една-две брошури, закътани в офиса й. Това значи, че сега те са в полицията.

Джон облиза устни.

— Онова претенциозно лайненце ли ти пусна тая муха? Каза ли ти, че е спал с Ейприл?

— Нямаше защо да ми казва. Той е влюбен в нея. Двамата са ходели на онова усамотено местенце във „Флори парк“. Какво според теб са правили там?

Джон отвори уста, задъхан, толкова шокиран, че не можеше да продума дума. Преди много години, помислих си аз, Ейприл е завела и него там. Лицето му омекна и загуби всякакъв израз.

— Близо ли си до края?

— Не си можел да го понесеш — казах. — Не си можел да я задържиш, но не си можел и да я загубиш. Така че си намислил план. Накарал си я да те закара някъде с колата. Накарал си я да паркира в усамотено място. Щом тя е започнала да говори, си я пребил така, че загубва съзнание. Може би си я намушкал, след като си я пребил. Може би си смятал, че си я убил. В колата сигурно е имало много кръв. След това си я закарал до „Сейнт Олуин“, внесъл си я през задната врата и нагоре по служебното стълбище до 218 стая. Там сега нямат обслужване по стаите, камериерките не работят нощем и почти всички, които живеят там, се седемдесетгодишни. По тези коридори след полунощ няма никой. Ти все още имаш оригиналните ключове. Знаел си, че стаята ще е празна. Сложил си я на леглото и си я промушил отново, след което си написал СИНЯ РОЗА на стената.

Той ме наблюдаваше с престорено безразличие — отново и отново обяснявах, че земята е плоска.

— След това откарваш колата до Алън и я слагаш в гаража му. Знаел си, че няма да я види — Алън въобще не излиза от къщи. Почистил си всички очевидни петна от кръв. Доколкото знаеш, би могъл да държиш колата там вечно и никой никога няма да я намери. Но след това ме докара тук, за да размътиш водата, като се погрижиш всички да си мислят за старите убийства на Синята Роза. Аз започнах да прекарвам част от времето си у Алън, така че гаражът е вече опасен. Трябвало е да преместиш мерцедеса. Това, което правиш, е следното: намираш гараж извън града, оставяш колата за общ преглед и добро почистване и просто я оставяш там за една седмица.

— Все още ли обсъждаме хипотези?

— Ти ми кажи, Джон. Бих искал да знам истината.

— Предполагам, че аз съм убил Грант Хофман. Предполагам, че съм отишъл в болницата и съм убил Ейприл.

— Не би могъл да я оставиш да излезе от комата, нали?

— Ами Грант? — той се опитваше да остане спокоен, но лицето му беше цялото на червени и бели петна.

— Искал си да създадеш система. Искал си аз и ченгетата да си помислим, че Синята Роза се е върнал и работи. Избрал си човек, който би останал неидентифициран завинаги, ако не е носел старото спортно сако на тъста ти. Дори когато видяхме тялото, ти все още настояваше, че бил скитник.

Джон ритмично стискаше и отпускаше челюстите си.

— Не ми беше трудно да си помисля, че си ме повикал просто, за да ме използваш.

— Ти току-що се превърна в бреме — ако говориш с някого, можеш да ги убедиш, че лайняната ти история е истина. Качвай се и си стягай багажа, Тим.

Той започна да се изправя и аз казах:

— Какво ще стане, ако полицията отиде в Пърдъм, Джон? В Пърдъм ли закара колата?

— По дяволите — каза той и се втурна към мене.

Беше върху мене, преди да успея да го спра. От него се изливаха миризми на пот и алкохол. Ударих го в корема, той изпъшка и ме отскубна от камината. Ръцете му се сключиха около кръста ми. Чувствах, че се опитва да ме смаже до смърт. Ударих главата му два-три пъти, след това го хванах под брадичката и се опитах да го отблъсна. Боричкахме се напред-назад, люлеейки се между камината и канапето. Фраснах месестата му брадичка и той отпусна ръце и залитна назад. Ударих го още веднъж в шкембето. Джон се хвана за корема и отстъпи, гледайки ме зверски.

— Ти си я убил — успях да кажа.

Той се втурна към мене и аз сложих ръце на раменете му и се опитах да го бутна настрани. Джон се напъха под мене, обхвана ме през кръста с дясната си ръка и ме дръпна под мишницата си. Заблъска ме с глава като с воденичен камък. Грабнах месинговата плоча от камината и го заудрях по врата с нея. Рансъм ме блъсна назад с цялата си сила. Краката ми изчезнаха под мене и аз се приземих на мраморната площадка пред камината така болезнено, че наистина видях звезди. Рансъм се протегна диво към главата ми, постави ръка на лицето ми и се придърпа върху гърдите ми. И двете му ръце се сключиха около врата ми. Халосах го с плочата отстрани по главата. Държах наградата по такъв начин, че не можех да използвам ръба, а само плоската страна. Ударих го с плочата още веднъж. От гърлото ми излезе дрезгаво хриптене и аз едва почуках с плочата отстрани по главата му. Мускулите ми се втечниха. Използвах последните си сили да фрасна отново металната плоча в главата му.