Питър Строб - Гърло

Джон изпуфтя.

— Тя спря на Четиридесет и шеста ли, Четиридесет и пета ли, не помня. На следващата пряка имаше бар. „Търф лаундж“, струва ми се.

Той ме погледна и устата му се сгърчи. Отмести поглед отново и диво огледа стаята.

— Тим, нали помниш как се оглеждах дали ни следи кола, след като изпратихме родителите ми. Мисля, че някой ни следеше през онази нощ. Не бях съвсем в ред, наистина, бях много изнервен. Но все пак улавям някои неща, не съм загубил стария радар. Понякога обаче имам това особено чувство, а никой не ме заплашва. Случва ли ти се и на тебе?

Кимнах.

— Както и да е, на улицата нямаше никой друг. Всички светлини бяха загасени, като се изключи бара. Молех се за живота си. Казах й за това място, което бях намерил в Пърдъм, добра цена, шестдесет декара, езерце, красива къща. Бихме могли там да имаме своя собствена картинна галерия. Когато свърших, тя каза, че Рос може би ще иска да отида в Сан Франциско. Ще оглавя свой собствен офис. Остави тая препарирана риза Рос, казах, какво искаш ти? Мисля да приема, каза тя. Аз казах, без да обсъдиш това най-напред с мене? И тя каза — не виждах смисъл да те въвличам в това. Да ме въвлича в това! Говореше ми като брокерка. Не можах да се въздържа, Тим — той седна напред и се взря в мене. Устата му се движеше, докато той търсеше начин да се изрази. — Просто — я зашлевих. Протегнах се и я плеснах по лицето. Два пъти — очите му се размазаха, плувнали в сълзи. — Почувствах се толкова шокиран, толкова… омърсен. Ейприл плачеше. Не можех да го понеса.

Гласът му секна, той затвори очи и протегна голямата си розова кърпа към мене. За около секунда си помислих, че очаква да я стисна. После се досетих какво му трябва и му подадох кърпичката си отново. Той я сложи на очите си, наведе се и заплака.

— О, Боже — каза накрая и се изпъна. Гласът му беше мек и кадифен. — Ейприл седеше там цялата в сълзи — гръдният му кош подскачаше и той бърса очите си, докато отново беше в състояние да продължи. — Не казваше нищо. Не можех да седя повече в тази кола. Излязох и се отдалечих. Сигурен съм, че чух потегляща кола, но не обръщах внимание на такива неща. Нямах намерение да отида в бара, но щом стигнах до вратата, влязох. Дори не забелязах дали вътре има други хора. Изгълтах четири питиета, бум бум бум бум, едно след друго. Нямам идея колко съм прекарал там. След това пред мене застана един като японски борец и ми каза, че затваряли и трябвало да платя. Сигурно е бил барманът, но аз въобще не си спомнях да съм го видял преди това. Той каза — как беше…

Гърдите и коремът на Джон отново заподскачаха нагоре-надолу. Плачеше и се смееше едновременно.

— Каза, недейте да идвате тук отново, приятел, нямаме нужда от вас.

Коства му много усилие да изтръгне цялото изречение. Прокара кърпичката по лицето си. Устата му се кривеше в безумна усмивка.

— Оставих петдесетдоларова банкнота на бара и излязох. Ейприл си беше отишла, разбира се — почти не се бях надявал, че ще ме чака. Отне ми около час да се прибера пеша. Съставях разни речи в главата си. Когато се прибрах, колата беше отпред и аз си помислих, о Господи, поне си е вкъщи. Качих се, но тя не беше в спалнята. Прегледах цялата къща, викайки я. Най-сетне се върнах навън, за да видя дали все още седи в колата. Когато отворих вратата, едвам не припаднах — имаше кръв и по двете седалки. Много кръв. Полудях. Започнах да тичам нагоре-надолу по улицата, мислейки си, че съм я наранил много по-лошо, отколкото допусках. Представях си как е излязла от колата и е припаднала на нечия морава. Господи. Обиколих два пъти всичко наоколо, съвсем обезумял, после се прибрах, позвъних в „Шейди маунт“ и казах, че съм видял по „Бърлин авеню“ замаяна, окървавена жена — докарал ли я е някой в спешното отделение? Подозрителен женски глас ми отговори, че не. Не можех да се обадя в полицията — историята ми щеше да прозвучи толкова съмнително! Дълбоко в себе си, Тим, много дълбоко, аз вече знаех, че тя е мъртва. Така че сложих хавлия върху мястото на шофьора, закарах колата до Алънови и я оставих в гаража му. След две денонощия, когато вече знаех, че наистина ще имам проблеми, ако някой намереше там колата, отидох там посред нощ и я почистих. Същата нощ се прибрах вкъщи и чаках новини. Най-после си легнах — всъщност, спах на това канапе тук. Не бях трезвен. Но предполагам няма нужда да ти казвам всичко това. В деня преди да дойдеш, закарах колата на това място в Пърдъм.

Той забеляза носната кърпичка в ръката си, отвори я и издуха носа си в нея. После я хвърли в пепелника върху окървавената.