Питър Строб - Гърло

— Намерил си оня кучка! — лицето му светна. Той отново седна на стола си, извади димящата цигара от пепелника и ме погледна примижал през дима. — Разкажи ми.

— Ако Боб Бандолайър дойдеше късно през нощта в стаята на Джеймс, Джеймс би ли го пуснал?

Кимвайки, той каза:

— Разбира се.

— А ако Бандолайър е искал да влезе без чукане, той просто би могъл да се вмъкне.

Очите му се разшириха.

— Какви ми ги разправяш?

— Гленрой, Бандолайър е убил Джеймс Тредуел. Както и жената, и Монти Лиланд, и Стенмиц. Жена му е умирала, понеже той я е пребил, докато изпадне в кома, и той се е ядосал, понеже Рансъм го уволнява, когато му е трябвало време, за да се грижи за нея. Избил ги е, за да съсипе хотела.

— Искаш да кажеш, че Боб е изтрепал всички тия хора, а после просто се е върнал, като че ли нищо не е станало.

— Точно така — казах му това, което бях научил от Тереза Сънчана и го наблюдавах как ще го приеме.

Когато свърших, той попита:

— Рози ли?

— Рози.

— Не знам дали ще мога да го повярвам — Брейкстоун поклати глава, усмихнат. — Виждах Боб Бандолайър всеки ден, почти всеки ден, когато си бях тук. Беше жалко копеле, но като се изключи това беше нормален, не знам дали ме разбираш.

— Ти знаеше ли, че има жена и син?

— За пръв път чувам.

Замълчахме. Гленрой ме гледаше втренчено, поклащайки глава отвреме-навреме. Един-два пъти той отвори уста и пак я затвори, без да казва нищо.

— Боб Бандолайър — каза той, но не на мене. Накрая каза — И тази жена го е чувала да излиза всяка нощ, когато е имало убийство?

— Всяка нощ.

— Знаеш ли, би могъл да го направи. Знам, че не даваше пукната пара за когото и да било освен себе си — той ми се намръщи.

Гленрой си променяше мнението, в което бе вярвал твърдо в продължение на четиридесет години.

— Той беше от оня вид мъже, дето бият жените си, така е — той ме погледна остро. — Така мисля, на него би му харесвало жена му да е безпомощна. Да не ходи наоколо и да му обърква реда. Такъв като него, да, би го правил.

Той замълча за още няколко секунди, после стана, отдалечи се на две крачки, обърна се и отново седна.

— Няма начин да се докаже това, нали?

— Мисля, че няма. Но той е бил Синята Роза.

— Дяволска работа — той ми се усмихна. — Започвам да вярвам. Джеймс сигурно не е знаел, че Боб е уволнен. И аз не знаех в продължение на може би една седмица, докато не попитах една от камериерките къде е. Знаеш ли, не откриха дори далаверата му с месото — върна се навреме, за да се прехвърли пак в „Айдахо“.

— Като стана дума за месо — казах аз и го попитах дали е чул за Франки Уолдо.

— По-добре да не говорим за това. Сигурно Франки е сбъркал стъпката.

— Има вид на убийство на мафията.

— Да, може би идеята е била да изглежда така — той се поколеба, после реши да не казва повече.

— Мислиш, че е свързано с Били Риц?

— Франки просто е сбъркал стъпката, това е. Оня ден като го видяхме, той беше много разтревожен.

— Но Били Риц го успокои, че всичко ще е наред.

— Така изглеждаше, нали? Но това не би трябвало да сме го видели. Ако не си на пътя на Били, всичко е наред. Някой ден ще забодат някого като убиец на Уолдо.

— Пол Фонтейн има много арести зад гърба си.

— И още как. Може би много скоро ще хване и убиеца на жената на приятеля ти — на лицето му имаше странна усмивка.

— Аз имам нещо на ум по тоя въпрос — казах.

Гленрой отказа да говори повече. Той отново хвърляше погледи към кутията си и аз си тръгнах след няколко минути.

Чиновникът ме попита дали Гленрой се чувства по-добре и когато му отговорих, че според мене е по-добре, той каза:

— Ще пусне ли утре камериерките да влязат?

— Съмнявам се — казах и отидох пак на обществения телефон. Докато набирах, чух как въздиша.

След двайсет минути паркирах пред къщата на Том Пасмор на „Ийстърн шор драйв“. Том беше още в леглото, когато му позвъних, но ми каза, че ще е станал, докато стигна до него.

По телефона го бях попитал дали би искал да знае името на Синята Роза.

— Това заслужава една хубава закуска — каза ми той.

Стомахът ми изкъркори в момента, в който Том отвори вратата и той каза:

— Ако не можеш да се контролираш по-добре, веднага отивай в кухнята.

Той изглеждаше в пълен блясък с бяла копринена роба, която се спускаше до чифт черни пантофи. Под робата се виждаше розова риза и виненочервена вратовръзка. Очите му бяха ясни и живи.

Миризмата на храна ме удари в носа, още щом стигнах до масата и устата ми се напълни със слюнка. Влязох в кухнята. В отделни тигани на два газови котлона на печката имаше парченца шунка, домати и много бяло сирене върху неправилни кръгове от яйца. Върху плота имаше две чинии и от тостера изскочиха четири кафяви филии хляб. Усетих миризмата на кафе.