Питър Строб - Гърло

Когато в „Мистерия“ писах за това в трето лице, беше по-лесно.

Виждането ми свършва с идването на колата към мене с потресаваща неспираема бавност, кадър по кадър, като кола, заснета на серия от фотографии. Татко и приятелите му видели как колата ме удря; как се закрепям за решетката; как после се плъзгам надолу, закачам се за орнамент на бронята и се влача десет метра, преди колата да спре и ме отхвърли.

В този момент умрях — момчето Тимъти Андърхил, седемгодишно, умря от шока и нараняванията. Имаше фрактура на черепа, тазът и десният му крак бяха разбити и то умря. Такъв момент не може да се види от тротоара. Имам спомен за усещането, че ме откъсва от тялото ми гигантска, неустоима сила и ме изстрелва в съвършено друго измерение. За ослепителна светлина. Това, което се запазва, е чувството, че съм оставил зад себе си аза си, личността и характера си, всичко лично. Всичко това бе изчезнало и нещо друго бе останало. Искам да си мисля, че Ейприл беше далеч пред мене, носена като лист през огромна тъмна облачна врата. Имаше колосална, унищожителна светлина, блаженство, екстаз, който можеш да заслужиш само умирайки. Безпросветен ужас обгражда и поглъща тоя спомен, ако това е спомен. Сънувам го два-три пъти седмично, малко по-често отколкото човека, когото убих лице в лице. Преживяването беше съвършено отвъдсловесно и, по някакъв изосновен начин, дълбоко нечовешко. Едно от най-силните ми и отчетливи впечатления беше, че хората не бива да знаят .

Събудих се опакован в гипс, парцал, развалина, в болнична стая. Последва една година злочестина, инвалидна количка и безсмислен гняв — всичко това е в „Мистерия“. Там я няма обаче безкрайната и безсловесна скръб на родителите ми. Собствените ми проблеми бяха затъмнени, съвършено засенчени от смъртта на Ейприл. И понеже виждам благонамерения й призрак отвреме-навреме, особено в самолети, предполагам, че и аз самият никога вече не съм се съвзел напълно.

На петнайсети октомври, докато все още бях в болницата, стана първото от убийствата на Синята Роза и то почти на същото място, където загина Ейприл. Жертвата беше една проститутка, която се казваше Арел Монагън, с уличен прякор Фанси. Беше на двайсет и шест години. Над тялото й на тухлената стена на „Сейнт Олуин“ убиецът беше написал думите СИНЯ РОЗА.

Рано сутринта на двайсети октомври в леглото в 218 стая на „Сейнт Олуин“ беше намерен трупа на Джеймс Тредуел. Той също бе убит от някой, който бе написал СИНЬ РОЗА на стената над тялото.

На двайсет и пети октомври друг млад мъж, Монти Лелънд, беше убит късно през нощта на ъгъла на Шеста южна и „Ливърмор“. Ъгълът на „Айдъл Ауа“ е прикрил убийството от редките в тоя час коли. Обичайните думи, изписани до входната врата на кръчмата, бяха замазани с прясна боя от собственика Роман Маджестик, веднага щом полицията разреши.

На трети ноември един млад лекар на име Чарлс „Бъз“ Ланг успя да оживее въпреки раните, нанесени от незабелязан нападател, който го беше оставил, смятайки, че е мъртъв, в къщата му на източната страна на Милхейвън. Гърлото му беше прерязано изотзад и нападателят беше написал СИНЯ РОЗА на стената над спалнята му.

Последното убийство на Синята Роза — или поне това, което в продължение на четиридесет и една години изглеждаше да е последното — беше убийството на Хайнц Стенмиц, месар, който живееше на улица „Мъфин“ с жена си и поредица от деца за отглеждане 6 6 В Америка сираците се дават за отглеждане у семейства, на които се заплаща от социални грижи. — Б. пр. , все момчета. Четири дни след нападението на лекаря, Стенмиц беше убит пред магазина си, в непосредствено съседство до къщата си. Не ми е трудно да си припомня господин Стенмиц. Беше обезпокояващ човек, и когато видях името му в подзаглавието на „Леджър“ (заглавието беше УБИЕЦЪТ НА СИНЯТА РОЗА ВЗЕМА ЧЕТВЪРТАТА СИ ЖЕРТВА), изпитах дребнаво задоволство, което би шокирало родителите ми.

Аз знаех, каквото родителите ми не знаеха — отказваха да знаят, въпреки един голям скандал през предишната година — че има двама господа Стенмицови. Единият беше тевтонец, без чувство за хумор, но работлив месар, който им продава пържоли и колбаси. Висок, рус, брадат, синеок, той се държеше с агресивно чувство за собствена правота, от което родителите ми дълбоко се възхищаваха. Поведението му беше на военен в смисъла, в който военен беше образът, отново и отново игран от С. Обри в холивудските филми на трийсетте и четиридесетте.