Питър Строб - Гърло

— Изглежда съседите са изскубнали розите, след като той е заминал — казах. — Къщата от години е празна.

Това изказване прозвуча страхотно кухо и безчувствено, но така би прозвучало всичко, което кажа. Децата се втурнаха в ръцете на родителите си и после се отскубнаха, готови за ново главозамайващо търкулване надолу по Елм Хил. Ръката на Тереза стисна моята и се отдръпна.

Ако беше все още жив, трябваше да го намеря. Трябваше да го видя в затвора, иначе гладният дух на сестра ми нямаше никога да бъде свободен — или аз да бъда свободен от него.

— Трябва ли да отидем в полицията сега? — попита Дейвид.

— Трябва — каза Тереза. — Ако още е жив, все още не е прекалено късно.

Извърнах погледа си от прозореца, вече бях в състояние да погледна Тереза Сънчана без да се разпадна.

— Благодаря ви — казах.

Тя отново протегна ръка през масата. Поставих моята върху нейната и тя извъртя своята така, че да ме стисне отново, преди да отдръпне ръката си.

— Той беше толкова съвършено ужасен. Той дори отпрати това прелестно момченце. Прогони го.

— Какво момченце? — помислих си, че сигурно говори за някое момченце от махалата, някое момченце от Пигтаун като мене.

— Фий — каза тя. — Не знаете ли за Фий?

Примигнах насреща й.

— Господин Бандолайър го прогони, изхвърли собствения си син — каза тя.

— Сина си? — попитах глупаво.

— Фийлдинг — каза Дейвид. — Наричахме го Фий — сладко детенце.

— Обожавах това дете — каза ми Тереза. — Толкова ми беше мъчно за него. Ще ми се двамата със Дейвид да го бяхме взели.

Тереза погледна надолу към чашата си, когато дойде неизбежното въздържание от страна на Дейвид. Когато той изреди причините, поради които осиновяването на дете би било невъзможно, тя отново вдигна глава.

— Понякога го виждах да седи на стъпалото пред къщата. Изглеждаше така премръзнал и изоставен. Баща му го пращаше да ходи на кино сам — петгодишно момче! Пращаше го самичък на кино!

Единственото ми желание беше да изляза от кафенето. Няколко разтърсващи симптома бяха решили да ме нападнат едновременно. Стана ми горещо, усетих леко замайване. Дъхът ми спря в гърлото.

Погледнах през масата, но вместо успокояващата фигура на Тереза Сънчана, виждах момчето от кръчмата „Грийн уоман“, въображаемото момче, което се бореше да дойде на този свят. Зад всяка фигура стоеше друга и настояваше да бъде видяна.

Олъртън, помнех това. Или Олингам, изписано отстрани на загубил скорост камион. Там, където потапям ведрата си, там, откъдето пълня писалката си. Вежливият, неизменно ласкав глас на Дейвид Сънчана ме върна на масата.

— Хората от застрахователната компания. А и толкова много неща имаме да изнесем от къщата.

— О, имаме хиляди неща да вършим. Ще ги свършим — тя все още седеше срещу мене и слънцето все още заливаше сцената от другата страна на улицата, където едно дете качваше нагоре по хълма хвърчило с формата на дракон.

Тереза Сънчана не беше свалила очи от мене.

— Радвам се, че ни намерихте — каза тя. — Трябваше да знаете.

Огледах се за келнерката и Джон каза:

— Вече платих.

Имаше донякъде самодоволен вид по тоя повод.

Станахме от масата и с тромавостта и колебливостта на четиричленна компания се запътихме към вратата.

Когато потеглях от паркинга, отново срещнах очите на Тереза в огледалцето.

— Казахте, че Бандолайър пропъдил Фий. Знаете ли къде го е пратил?

— Да — каза тя. — Аз го попитах. Той каза, че Фий е отишъл да живее с Джуди, сестрата на Анна, в някакъв малък град в Айова или нещо подобно.

— Можете ли да си спомните името на града?

— Има ли това някакво значение в момента? — попита Дейвид.

Карахме покрай хубаво езерце. Едно момченце, което едвам ходеше, пляскаше с ръце на една трийсетсантиметрова платноходка. Последвахме зигзагообразните завои на „Бейбъри лейн“.

— Май не беше Айова — каза тя. — Една минутка да помисля, ще си спомня.

— Тая жена помни всичко — каза Дейвид. — Има феноменална памет.

От тази страна на „Бейбъри лейн“ къщата им имаше вид на снимка от Лондон след бомбардировките. Купчина блещукащи развалини водеха в стая без външна стена. И двамата Сънчана се смълчаха, когато тази гледка се появи, и не проговориха, докато спрях зад комбито. Дейвид отвори вратата от своята страна, а Тереза се наведе напред и ме потупа по рамото.

— Знаех си, че ще си спомня. Охайо беше — Азюър, Охайо. А името на сестрата на Анна беше Джуди Ледъруд.