Питър Строб - Гърло

— Значи те не са убили никого.

— Ако не броим бутилките — той се смръщи на празната си чаша. — Пиянство и кражби, за това ги уволняваха обикновено — той изглеждаше притеснен, после се опита да смекчи казаното. — Истината е, че всеки, който работи в хотел, влачи това-онова отвреме-навреме.

— Може ли да си представиш друг, който би имал зъб на Ралф Рансъм?

Гленрой поклати глава.

— Ралф си беше наред. Тоя човек никога не е имал врагове. Дики и Боб Бандолайър, те биха могли да имат врагове, защото пъдеха някои хора и се замесваха в разни неща. Мисля, че Дики имаше далавера с перачницата, такива неща.

— Какво стана с него?

— Падна и умря точно на бара долу преди двайсет години. Удар.

— Ами Бандолайър?

Гленрой се усмихна.

— Тоя трябваше да получи удар. На Дики не му пукаше, но дъртият Боб не се е отпуснал нито един ден в живота си. Най-праволинейният тип, когото съм виждал. Инфарктна работа! Злият Боб, такъв си беше. Сбъркал си беше професията — трябвало е да сложат Злият Боб да чисти тоалетни, човече, той би ги лъснал да светкат като коледни лампички. Той не трябваше да отговаря за хора, защото хората никога няма да станат такива чистачки, каквито ги искаше Боб Бандолайър — той поклати глава и запали нова цигара. — Боб беше много лъснат с клиентите, но с подчинените си беше гадняр. Като някакъв бог се държеше. Никога не те виждаше, тоя човек никога не виждаше другите хора, виждаше само дали ще сбъркат стъпката или не. А като подхване за религията…

— Ралф ми каза, че бил религиозен.

— Е, има разни начини човек да е религиозен, както знаете. Църквата, дето ходех като малко дете, се отнасяше до щастието. Всички пееха през цялото време. Боб обаче, Боб смяташе, че религията се отнася до наказанието. Според Боб светът беше зло, нищо друго. Почнеше ли веднъж, казваше гадни, налудни неща.

Той се изсмя, искрено забавлявайки се с някакъв спомен.

— По едно време Боб реши, че всички от дневната смяна трябва да се събират за молитва в началото на смяната. Трябваше да се събират в кухнята пет минути преди да започнат работа. Предполагам, че повечето са дошли, но Боб Бандолайър почнал да им разправя как Бог винаги наблюдава и как, ако не си гледаш работата, Бог ще те осъди цяла вечност да ти вадят ноктите. Така се разпалил, че смяната закъсняла десет минути и Ралф му казал, че няма вече да има молитвени събрания.

— Жив ли е още?

— Ако питате мене, прекалено голям проклетник е, за да умре. Пенсионира се през седемдесет и първа или седемдесет и втора, някъде там. Седемдесет и първа, мисля. Сигурно е отишъл някъде, където може да направи още много хора нещастни.

Бандолайър се беше пенсионирал една година преди да изчезне и да остави къщата си на Дъмки.

— Имате ли представа къде бих могъл да го намеря?

— Тръгнете по белия свят, докато стигнете място, където всички едновременно скърцат със зъби, това е всичко, което мога да ви кажа — той отново се изсмя. — Я да пуснем пак малко музика. Има ли нещо, дето искате да чуете?

Попитах го дали иска да пусне своя диск с Томи Фланъгън.

— Мога да го понеса, ако вие можете — той скочи и издърпа един диск от полицата, постави го и натисна копчетата. От колоните се разнесе просторен, бляскав звук — инструментално изпълнение на една песен на Чарли Паркър, която се казваше „Синя птица“. Гленрой Брейкстоун свиреше с цялата си страстна изобретателност и все така умееше да преобръща във въздуха дълги, флуидни фрази.

Попитах го защо винаги е живял в Милхейвън вместо да се премести в Ню Йорк.

— От тук мога да замина навсякъде. Паркирам колата си при О’Хеър и стигам до Ню Йорк за по-малко от два часа, ако имам да правя нещо там. Но Милхейвън е много по-евтин от Ню Йорк. А и сега вече знам повечето от нещата, които стават тук, нали разбирате? Знам от кого да се пазя — хора като Боб Бандолайър. Без да се мръдвам от прозореца си мога да видя половината от Милхейвънските събития.

Това ми напомни видяното в ресторанта и аз го попитах какво е.

— Мъжете на масата в дъното ли? Тъкмо затова ви казвах, нещата, от които човек гледа да се пази.

— Престъпници ли са?

Той присви очи и ми се усмихна.

— Да речем, че това са хора, които знаят разни неща. Те говорят с Били Риц. Той може да им помогне или да не им помогне, но те всички знаят едно нещо. Били Риц ще се постарае животът им да тръгне на зле, ако го прескочат.

— Гангстер ли е? Мафиот?

— Нищо подобно. По средата е. Той е посредник. Не казвам, че не извършва по някоя и друга мръсотийка отвреме-навреме, но той се занимава предимно с уреждането на определени сделки. И ако не говориш с Били Риц, така че той да говори с хората, с които той говори, можеш да свършиш зле.