Питър Строб - Гърло

Попитах го какво значи това.

— Това са единствените стая с нови ключалки.

Спомних си, че някой ми беше казал, че ключалките на „Сейнт Олуин“ не струват.

— Значи ли това, че някой би могъл да задържи ключа, след като напусне хотела, да се върне след една година и да влезе в същата стая?

— Знам само, че ми задигнаха един тенор и един нов кларинет и че това няма да се повтори. Както са сега нещата, имаш си една от ония ключалки, прибираш се вкъщи, намираш в леглото си паркирано тяло. И ако си ченге в Милхейвън, може и да си достатъчно тъп да си помислиш, че някакво момченце Уолтър Драгонет го е намърдало там — той се отмести от стената и направи жест към столовете. — Много приказвам. Ваш ред е, господин Андърхил.

Седнахме от двете страни на ниска квадратна масичка с пепелник, запалка, пакет „Лъки“ и някакъв плосък черен предмет, който приличаше на огледалце в калъф. Върху калъфа имаше снимка на Крейзи Кат. До него имаше плоска дървена кутия с декоративни инкрустации. Брейкстоун остави пакета си до кутията и запали цигара.

— Мислите ли, че можете да ми кажете нещо ново за убийствата на Синята роза? Много ми е интересно да чуя какво ще е то — той ме изгледа без следа от усмивка. — Заради Джеймс Тредуел.

Казах му за Глендънинг Апшо и за Бъз Ланг и за това как според мене е загинал Уилям Дамрош. Докато говорех, възбудата на Брейкстоун растеше.

— Много добре знам, че всички се залъгваха за Бил Дамрош — каза той. — Първо на първо, Бил идваше отвреме-навреме да ни слуша, докато свирихме в оня клуб на Втора улица, бара „Блак анд тан ривю“. Ходеше там, нали разбирате, имаше запои, но аз това не съм виждал. Просто харесваше нашата музика.

Той пое от дима, изкара го и ме погледна мрачно.

— Значи дъртия Апшо е убил Бил. Но кой уби Джеймс? Джеймс израсна на няколко метра от моите хора и като го чух да свири, взех го в оркестъра. Преди четиридесет години беше. Но рядко минава седмица, без да се сетя за него.

— Убийството наранява оцелелите — казах.

Той ме погледна стреснато, после кимна.

— Да. Така е. Два месеца след това за нищо не ставах — не можех да хвана свирката — той потъна в себе си за момент и записът на Нат Коул свърши. Брейкстоун като че ли не забеляза. — Защо казвате, че тоя, който го е убил, сигурно го е познавал?

— Мисля, че е работил в хотела — казах и повторих някои от нещата, които си бяхме говорили с Том Пасмор.

Той отметна глава назад и ме погледна лукаво.

— Значи познавате Том? Седите си с Том в хубавата му къщурка на езерото и си приказвате, така ли?

Кимнах, припомняйки си намигването на Том, когато извади адреса на Брейкстоун.

— Защо не ми казахте веднага? Отвреме-навреме, като ни налегне печал, двамата с Том прекарваме вечерта заедно и слушаме музика. Той много обича моите записи на Луис Армстронг — той произнесе с-то в Луис. Замисли се за момент, после ми се ухили, изумен от това, което току-що му беше хрумнало. — Най-после Том се е загрижил за тая история със Синята Роза. Сигурно е чакал вие да се появите и да му помогнете.

— Не, заради новите убийства е — жената, оставена долу в старата стая на Джеймс и оня другия, долу зад хотела.

— Знаех, че ще забележи това — каза Брейкстоун. — Знаех си. Полицията не вижда, но Том Пасмор вижда. Вие също.

— И мъжът на Ейприл Рансъм. Той ме повика.

Гленрой Брейкстоун ме разпита за това, така че му казах за Джон, за „Раздвоеният“ и най-сетне и за сестра ми.

— Значи това момиченце е било сестра ви? Значи баща ви е бил оня работник на асансьора, Ал — той ме изгледа с почуда.

— Да — казах.

— Ал беше добър човек — той искаше да смени темата и погледна към слънчевите прозорци. — Винаги съм мислил, че сестра ви е част от това, което стана. Но когато Бил го намериха мъртъв, не ги беше грижа какво е правилно, стига да е прегледно на вид.

— И Дамрош ли мислеше така?

— Точно това ми каза долу в бара — той допи сока си. — Искате да си спомня кой е бил уволнен тогава? Преди всичко Ралф Рансъм никога не уволняваше лично. Боб Бандолайър и нощния управител Дики Лъмбърт правеха това.

Може би Синята роза беше принудил Бандолайър да си сменя телефона на два пъти.

— Така. Спомням си едно пиколо, Тайни Рагълс, той беше уволнен. Тайни влизаше понякога в празните стаи, взимаше си хавлии и други глупости. Злият Боб го хвана и го уволни. Имаше и един Лопес, викахме му Нандо, работеше в кухнята. Нандо умираше за кубинска музика и имаше две плочи с Мачито, които понякога ми пускаше. Боб Бандолайър го изгони, каза, че прекалено много ядял. А той имаше приятел Егс — Егс Бенсън, но ние му викахме Егс Бенедикт. Боб изхвърли и него и двамата отидоха във Флорида, струва ми се. Това се случи един-два месеца преди Джеймс и другите да бъдат убити.