Питър Строб - Гърло

Обичайните репортери сърбаха кафе на предната морава. Само Джефри Боу пресече пътя ми до колата. Нямах коментари и той се помъкна обратно.

Илайза Морган отвори вратата на Алън и ме посрещна с чувство на облекчение.

— Алън питаше за вас. Не ми позволява да го облека — не ми позволява въобще да се доближа до гардероба му.

— Джобовете на костюмите му са пълни с пари — казах. Обясних й за парите. Къщата още миришеше на препарати за подове и мебели. Чувах Алън да вика.

— Кой, по дяволите, е това? Тим ли е? Защо, по дяволите, никой не ми казва нищо?

Отворих вратата на спалнята и го видях да седи в леглото си гол до кръста и да ме гледа страшно. Бялата му коса стърчеше на разрошени кичури. По бузите му блестяха сребристи бакенбарди.

— Е добре, ето те най-после и тебе, но коя е тая жена? Бяла престилка не означава автоматично, че е медицинска сестра, нали така?

Алън постепенно се успокои, докато му обяснявах.

— Значи се е грижела за дъщеря ми?

Илайза изглеждаше съкрушена и аз побързах да кажа, че тя е направила всичко възможно за Ейприл.

— Хм, добре де, сигурно ще върши работа. Ами ние? Имаш ли план?

Казах му, че ще трябва сам да проверява някои работи.

— Как пък не — Алън отметна чаршафа и одеалото си и скочи от леглото. Все още беше по боксьорските гащи. Щом се изправи, лицето му побледня и той се отпусна тежко на леглото.

— Нещо не ми е наред — каза той и протегна тънките си ръце напред, за да ги разгледа.

— Не мога да се изправя. Всичко ме боли.

— Нищо чудно — казах. — Вчера бяхме на малък катерачески излет.

— Не си спомням.

Припомних му, че сме ходили във „Флори парк“.

— Дъщеря ми ходеше във „Флори парк“ — гласът му прозвуча объркан и самотен.

— Алън, ако искаш да се облечеш и да прекараш известно време с Джон и родителите му, с удоволствие ще те закарам.

Той започна да се надига от леглото отново, но коленете му се прегънаха и той се отпусна с кисела физиономия.

— Ще направя гореща баня — каза Илайза Морган. — Ще се чувствате по-добре, след като се избръснете и облечете.

— Това е решението — каза Алън. — Гореща вода. Ще изкара мускулната треска.

Илайза излезе от стаята и Алън ме изгледа с пронизващ поглед. Той вдигна показалеца си, призовавайки към тишина. От коридора се чуваше плющящата във ваната вода. Той кимна. Сега вече можеше да се говори.

— Сетих се за тоя наш съгражданин, това е решението — блестящ мъж. Леймънт фон Хайлиц би могъл да реши въпроса като две и две четири.

Алън се беше върнал някъде в четиридесетте или петдесетте години.

— Говорих с него снощи — казах. — Не разправяй на никого, но той ще ни помогне.

Той ми се ухили.

— Като гроб съм.

Илайза се върна и го отведе в банята. Аз седях долу и се измъкнах от къщата.

Пресякох улицата и позвъних на вратата на къщата срещу Алън. След няколко секунди отвори млада жена в ленен морско син костюм и с перлена огърлица. В ръка държеше куфарче.

— Не знам кой сте, а вече съм закъсняла — каза тя. После бързо ме огледа. — Е, нямате вид на Свидетел на Йехова 9 9 Свидетели на Йехова — религиозна секта. — Б. пр. . Назад, аз излизам. Може да говорим по пътя. Към колата.

Отстъпих назад, тя излезе и заключи вратата. После погледна часовника си.

— Ако ми заговорите за Божието Царство, ще ви настъпя по крака.

— Аз съм приятел на Алън Брукнър — казах. — Искам да ви попитам за нещо странно, което е станало там.

— В къщата на професора? — тя ме погледна недоверчиво. — Всичко, което става там, е странно. Но ако вие сте лицето, което го накара да си окоси моравата, всички съседи ще застанат на опашка да ви целунат краката.

— Е, аз извиках градинаря — казах.

Вместо да ми целуне краката, тя закрачи бързо по пътеката към улицата, където беше паркирана бляскава червена Хонда Сивик.

— Говорете! — каза тя. — Почти не ви остана време.

— Чудя се дали сте забелязали някой да е оставял кола в гаража на професора, някоя нощ през последните една-две седмици. Сторило му се е, че чува шумове в гаража, а той самият не кара вече.

— Преди около две седмици? Да, видях — връщах се у дома късно след вечеря с един голям клиент. Някой вкарваше кола в гаража, лампите бяха запалени. Обърнах внимание, защото беше след един, а там никога нищо не свети след девет часа.

Последвах я около предницата на колата. Тя отключи вратата на шофьора.

— Забелязахте ли каква е колата или лицето, което я кара? Беше ли черен спортен Мерцедес?