Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Знаеш колко обичам Юкио Мишима и неговите идеи, Южи-сан — бавно започна той. — Затова няма да ти е трудно да разбереш причините, довели ме до решението да вляза в „Тошин Куро Косай“. Но напоследък ме обзема безпокойство от курса, по който поемат ръководителите на тази организация, душата ми не може да приеме техните цели и задачи… Същевременно не съм в състояние да изразя открито своето несъгласие — просто уставът на организацията не позволява това…

Опразни чашата си и отново я напълни.

— Открих, че съм изправен пред труден и опасен избор… Едната възможност е просто да се оттегля.

Но веднага ще посоча, че подобно нещо не е вършил никой от членовете и едва ли някои ще го толерира… Другата възможност е да остана в организацията и да работя отвътре за нейната промяна. И тук виждам твоята роля… Трябват ми верни съюзници, за да мога да постигна успех. А кой по-добре от теб може да ми помогне? Нишитцу от години мечтае да те привлече за съвместна работа.

— Как по-точно бих могъл да ти помогна?

— Като влезеш в организацията — отвърна Вакаре. — Ще се преструваш, че помагаш на Нишитцу, но на практика ще бъдеш на моя страна. Няма да сме сами, има и други, които мислят като мен. Ще свалим Нишитцу и ще вземем в свои ръце управлението на „Черният кинжал“.

— Сега разбирам, че изборът ти наистина е труден…

— Ще го направиш ли, приятелю? — приведе се напред Вакаре: — Без теб шансовете ми за успех са нула. Но ако приемеш, влиянието ми в организацията стократно ще се увеличи!

— Не зная — поклати глава Южи. — Нямам опит в подобни игри, те са ми чужди…

— Грешиш, приятелю — отвърна Вакаре и отново напълни чашките. — Тези игри са и твои още от мига, в който създаде Оракула.

— Заех се с този проект само защото майка ми настояваше — поясни Южи. — Знаех, че тя от години работи върху промяната на клетъчното ядро на ДНК и много ми се искаше да й помогна. Но това стана възможно едва преди няколко месеца, когато нашият научноизследователски институт най-сетне успя да създаде революционно нова биотехнология. Комбинирана с откритията в сродни лаборатории, тя доведе до раждането на Оракула…

— Южи-сан, според мен ти все още не си даваш сметка колко опасно е за теб създаването на Оракула — погледна го в очите Вакаре.

Южи не отговори. Вакаре пое дъх и реши да се хвърли в дълбокото.

— Членовете на „Черният кинжал“ проявяват голям интерес към някои качества на Оракула. Самите те имат определени постижения в промяната на ДНК и вече могат да разчитат на дълголетие, което е недостижимо за обикновените смъртни. Оказа се обаче, че създаденото от тях поколение не е носител на новите клетки, причините за това все още не са известни. Което означава само едно — обществото от привилегировани люде, считащи себе си за безсмъртни, на практика е обречено на гибел… А твоят Оракул може да промени това. Той може да вгради променените клетки на ДНК в избрани младенци, които ще осигурят наследствеността, а следователно и безсмъртието на „Тошин Куро Косай“.

Вакаре млъкна и отправи гореща молитва към боговете. Надяваше се Южи да не направи връзка между думите му и научните експерименти на Минако, започнали веднага след оттеглянето й от ръководството на „Шиан Когаку“. Но опасенията му бяха напразни. Южи беше прекалено ангажиран от бомбата, която Вакаре хвърли в скута му. Дори през ум не му минаваше да прави анализи.

— Значи това е причината, поради която Нишитцу ме преследва — промърмори той.

— Една от причините — поправи го Вакаре. — Без теб и екипа способни технократи, с който работиш, „Тошин Куро Косай“ трудно би постигнал своята заветна мечта — пълна власт в Япония, а след това и в света… Времето работи срещу тях и те прекрасно го знаят.

Южи замислено отпи една глътка, после поднесе чашката си на Вакаре.

— Я ми кажи на колко си години, Вакаре-сан? — тихо попита той и остави пълната чашка пред себе си.

— На седемдесет и три.

— Не може да бъде! — ахна Южи. — Винаги съм мислил, че си ми връстник — някъде около петдесетте…

— Ето, виждаш ли? — усмихна се Вакаре. — Това е резултатът от нашите открития…

Южи бавно кимна с глава:

— Ще ти задам и още един въпрос, Вакаре-сан… Как Нишитцу и „Черният кинжал“ са узнали за съществуването на Оракула?

Това беше въпросът, от който се страхуваше Вакаре. Въпросът, над който двамата с Минако дълго си бяха блъскали главите. Даваше си сметка, че ако не намери точния отговор, Южи ще поеме в погрешна посока и това ще доведе до ужасни последици за Минако. Нишитцу и ръководената от него организация ще я накажат жестоко в случай, че синът й откаже да се присъедини към тях.