Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Опъва лъка с цялата си сила и в същия миг вижда дядо си — млад и жизнен, да изкачва въжената стълбица. Не го поглежда, цялото му внимание е насочено към изкачването, защото стъпалата са направени от остри стрели…

Най-сетне достига върха и вдига ръка. Улф пуска тетивата. Стрелата се понася към теменуженото небе. Белия лък я изчаква да се изравни с него, хваща се за долния й край и изчезва заедно с нея.

Улф раздвижва крака и застава точно под дупката. Вижда как дядо му стремително се смалява в небесната шир, точно като сокола от приказката. Издига се все по-високо и по-високо, най-накрая изчезва…

В същия миг изчезва и големият ловджийски лък. В главата на Улф отеква гласът на дядо му:

Тясна е пътеката към живота, опасни са мостовете по нея. Малцина са онези, които могат да я преодолеят.

— Улф?

Той примигна и вдигна глава към загриженото лице на Шика.

— Добре ли си?

Учуди се на въпроса й, после изведнъж си даде сметка, че трепери, а по бузите му се търкалят сълзи… Отново си спомни за Белия лък, за огромното му желание да предаде на внука си всичко, което знае, да го накара да поеме по трудните метафизични пътеки на собственото си съществувание… Видя сбръчканото му лице, украсено с две огромни блестящи очи, отново чу думите му: Ти успя да осъществиш това пътуване не благодарение на моята помощ, а на това, което се крие в душата ти… Трябва да го опознаеш, Улф… Един ден ще ти потрябва… Оказа се, че старият шаман е знаел какво ще му се случи, беше надникнал в бъдещето… А Улф наистина беше опознал това, което се крие в душата му… Но тогава все още беше твърде млад, за да го приеме, твърде уплашен от безграничната му мощ… Имаше чувството, че е заспал непробудно в деня, в който умря дядо му…

— Глупаво беше да преследваш Сума — поклати глава Шика. — Без моята помощ той лесно би могъл да те убие…

Улф я гледаше така, сякаш не беше чул нито дума. Тръпките напуснаха тялото му без следа, имаше чувството, че се пробужда от тежък кошмар.

Стана и почувства как се раздвижва кръвта му. Почувства и още нещо, много по-силно и величествено…

— Разбирам — тихо промълви той.

— Какво разбираш?

— Разбирам защо си тук, защо иска да ме унищожи „Черният кинжал“… Разбирам всичко.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3879

Издание:

Ерик Лустбадер. Черният кинжал. Част I

Първо издание

Превод: Веселин Лаптев

Редактор: Елисавета Павлова

ИК „Гарант-21“ — София, 1995 г.

ISBN: 954-8009-48-X

Хеуристика (харистика) — стимул към познания и самоусъвършенстване. — Б.пр.

Става въпрос за окръг Колумбия, център на който е федералната столица Вашингтон. — Б.пр.

Смъртта — това съм аз. — Б.пр.

Голяма птица, населяваща южните части на Австралия. Храни се предимно с риба и се отличава с особено пронизителен крясък. — Б.пр.

Шунка. — Б.пр.

Известна английска марка чай. — Б.пр.